Когато ти не си себе си,

когато аз съм напълно друга,

тогава, скъпи,

нека да те хвана –

в капана

на един непознат свят,

в който да нахлуем без страх.

Нека да грабна ръката ти,

да те заведа там,

където свършват всички

морета,

където полети отдавна няма

и всичко е с табелка

резервирано е за двама,

остави ме да се споделям

- на теб и на вятъра,

а историите да се

преплитат в косите ми,

заедно с блясъка

на магията,

за която живея.

Даваш ми нея –

любов,

заради която се поразявам,

се предавам,

се съгласявам,

останалото да тъне в разруха,

щом стигаш единствено ти,

нека не стига ми въздуха.

 

Така да тръгнем –

едни към други,

неподготвени и ненаучени,

че колкото и да сме влюбени,

не само в моретата изникват бури,

а и връзките са си трудни,

и всичко друго ни трябва,

но не и да поставяме

света ни в рамка.

 

Дотогава

ще се обичаме като други.

Дотогава,

ни позволявам,

да сме

напълно

луди.