Как си,
питаш ме,
мисля си
не съм добре,
а бутоните не чуват
мислите и
вместо мен затракват
в отговор
щастливо ми е
enter
sent
Усмихваш се,
това очакваш да чуеш,
в това се очаква да вярвам
след толкова неверни очаквания,
заради които
триех думи,
триех признания,
триех плач в един сутринта,
когато само мократа възглавница
ми беше приятелка
и петната от обичане
в черно оцветяваха калъфките.
Точно под очите ми.
Ами така изглежда щастието,
сигурно –
особено, когато оставяш
щастието си
да е щастливо
с някой друг.
Радвам се,
не триеш,
enter,
sent.
Хубаво е,
че поне един от двама ни
успява да е искрен,
seen.
