Изнизваш се между пръстите ми
като пясъка на жаркия август.
С обещания някакво беше дошла,
за солени целувки, морски прегръдки.
Уж ми се случи.
Уж ме улучи.
Като морска пяна разля се в гърдите ми -
и те въздишах, те дишах, издишах.
Плувах в теб. Давех се в теб.
По дяволите, дори танцувах с теб.
С мътилките ти.
Та кой обича на август морето да е чисто?
Та кой обича любовта да е чиста...
"Заповядай" ми каза
и със стъпки в пясъка заповядах
да вляза.
Там където бяха срамежливите изгреви,
чакаха страшните залези,
бурите, водовъртежите.
Да, водовъртеж си ти.
Погълна мен -
морякът отдавна чакащ пристан.
В обещанията ти нямаше истина.
Ти изобщо беше ли истина?
Изстина -
като изхвърлена мида на опустял бряг.
Изстина,
като есенните вълни на септември.
От кея те гледам сега
всъщност ти си морето,
и колкото и да ти се любувам,
аз си останах момчето,
което живя с уплах да те преплува.
