Плажът е същият,
ходилата ми познават пясъка
и помнят всяка песъчинка –
нали са вечни и милиарди,
и са били тук много
преди да останат в мен.
Не отмих черупките от мидите
по петите си,
нито изсушените водорасли
в косите си.
Не опитомих шума на морето,
и не научих как се спират вълните.
Буйно оставих лятото да бушува
в гърдите ми,
въпреки че отдавна беше спряло
да идва в дните ми.
Запазих го
като писмо в бутилка,
запазих и детето в мен,
което неуморно бягаше по брега,
за да догони щастието,
което хвърляше към него.
Не знам в един момент
ръцете ми ли се уплашиха
да го хващат,
или ти се отказа да
го споделяш.
Или май изчезна с първия вятър,
с първия ден на септември,
с преобърнатото
всеобхватно море.
Разбих се аз в ръцете си,
и разбих
като вълна
сърцето ми.
От него запазих
само няколко
морски
сувенира.
