Петък вечер е място без време,
без бариери, винаги задимено и напоено
от коняк и изпечени пури.
Неделя сутрин е усещане за време,
не точно място, но е винаги проветрено,
с аромат от мечти и литератури.
И скъпи, сега говоря ти това –
защото седиш удобно на бара,
погледът ти някакъв хаос създава
докато наднича право в деколтето ми.
Нелепо ли е?
Че имам празно легло,
с бели чаршафи и бутилка мерло,
ако предпочиташ
да надничаш
по-наблизо и отвътре.
Само че в душата ми.
Обаче с уловка е –
след една вечер вкъщи,
ще те накарам да се кръстиш,
как изведнъж от петък ще е неделя
и съвсем нови неща сутринта ще
определя –
колко е тихо отвътре и как работещи барове няма
и колко уютно е всичко,
когато сме само двама.
Все още петък е –
цигарата догаря ти,
гледаш ме,
през дим улавяш ме
и питам те –
готов ли си –
да разбереш
как от петък вечер
до неделя сутрин
сърцето ти (с моето под деколтето ми)
ще събереш?
