Вторник е

и се чудя, тъкмо по вторнишки,

колко ли пъти вече сме се срещали?

В колко ли живота сме се търсили,

намирали и подминавали

из разнебитените му улици,

молейки се един за друг,

копнеейки да си се случим.

В колко ли скривалища сме си шепнели,

на колко езика сме си казвали обичам те,

колко ли гари са ни изпращали

и колко пристанища посрещали.

Чудя се кои са градовете,

в които съм крещяла името ти,

колко улици са кънтели със стъпките ни,

колко бариери сме разрушили,

и порядки, и закони,

които забранявали са парче по парче

да оставям душата си в теб.

И сигурно изгаряли са ни на клади,

и сигурно избухвали са заради нас войни,

и сигурно сме губили облаги

между боговете на Олимп.

 

Това се чудя …

на двехилядното ни съществуване –

откога датира всичко наше

и колко империи е покорила

и изпепелила

любовта ни.

 

(Сигурно било е някой вторник.)