Петък вечер е място без време,

без бариери, винаги задимено и напоено

от коняк и изпечени пури.

 

Неделя сутрин е усещане за време,

не точно място, но е винаги проветрено,

с аромат от мечти и литератури.

 

И скъпи, сега говоря ти това –

защото седиш удобно на бара,

погледът ти някакъв хаос създава

докато наднича право в деколтето ми.

Нелепо ли е?

Че имам празно легло,

с бели чаршафи и бутилка мерло,

ако предпочиташ

да надничаш

по-наблизо и отвътре.

Само че в душата ми.

Обаче с уловка е –

след една вечер вкъщи,

ще те накарам да се кръстиш,

как изведнъж от петък ще е неделя

и съвсем нови неща сутринта ще

определя –

колко е тихо отвътре и как работещи барове няма

и колко уютно е всичко,

когато сме само двама.

Все още петък е –

цигарата догаря ти,

гледаш ме,

през дим улавяш ме

и питам те –

готов ли си –

да разбереш

как от петък вечер

до неделя сутрин

сърцето ти (с моето под деколтето ми)

ще събереш?