Аз съм това, което съм,

по малко заради себе си

и повече заради разрешението,

което дадох на всички –

да заповядат в сърцето ми.

Някои прииждаха с чисти ръце

и топли прегръдки,

други със смутено лице

и несигурни стъпки.

И такива имаше –

които ме завземаха победоносно

и превръщаха се в повече от гости.

За другите не смея да говоря –

те често ми отваряха затвора,

газиха с мръсни обувки,

все нещо чакаха да се случи

и вместо музика оставиха да звучи –

минор след минор след минори накуп.

Туп-туп-туп.

А то сърце –  не спира.

Без значение кой ще го раздира.

И точно там – сред вените

се крие основата на проблемите.

Че дори недоброжелатели

винаги да има, аз съм си взела

сърцето под ръка от деня,

в който съм дошла на тази Земя

и ще продължавам да каня

и ще продължавам да грея,

и да обичам, и да живея.

Защото само със опит

гради се любов,

само с любов

се лекуваме.

(И въпреки болките в сърцето останали,

на влизане, дори няма да гледам дали са ти мръсни обувките.)