Ще те хвана в една толкова

дъждовна събота, колкото

и ще да е объркана, че не е неделя,

и ще я напълним цялата

със сладко от череши.

Ще си подаваме лъжица по лъжица,

и ще капем, и ще цапаме, и ще облизваме –

пръсти след пръсти до пределите на апетита.

Понякога ще ни сладнее по небцето,

ще нагарча от прекаляване, 

ще предрасква,

ще пари от насита,

ще боли от пренасита,

и ще спираме,

и ще забързваме,

и ще спираме,

за да забързваме.

Избързах май…

Дано все пак успя да разбереш,

че отдавна не говоря за черешите.

Черешите бяха само повод,

любовта е тази, която прави

сладкото и превръща 

всяка събота 

в лято.