Също като парфюм –

впиваш се в кожата ми,

вдъхваш живот и

напояваш местата,

зажаднели за любов.

Плъзгаш се по линиите и

само с капка опияняваш ме, и

само с капка покоряваш ме, и 

превръщаш клетките по нея

във врати на храм.

Превръщаш мен в светилище,

а себе си в съблазън.

пред мен си изкушение с боязън,

паднал в краката ми като

пред олтар.

...

И не знам кой кого пречиства,

не знам дали и някой ще остане цял,

но знам, че много след като си тръгнеш,

ще останеш.

Нали кожата ми помни,

дори когато парфюмът ти е изветрял.