Баба ми казваше...

11:50 ч.

"Все още си млада.
Ще отнеме време.

Да познаваш хората -
по чертите,
по дълбините,
по формите."

Така ме учеше баба.

"На вече изписаното;
някой друг
издълбал е история."

А аз я гледам с умиление,
благодарност,
довереност -
и ще запомня.

Сълзите не правят елексири.
Доброта не е, щом против теб е.
Половинчата обич няма.

"Ръцете треперят,
защото са изгубили опора."

"Тежи ли гримът килограми,
тъгата в тонове пъти повече е."

"Излъже ли някой приятел,
ще излъже и теб. Неведнъж...
Завинаги. Пази се."

"Но преди всичко
пази ги -
онези с бръчките по челото,
угрижените, състрадателните, смирените.
Онези с неуверената походка,
наведената глава, прегърбените рамене.
Онези с тихия глас, с поглед,
крещящ за загадки.

Той знае истории, той живее животи,
той е бил теб, преди да стане себе си.
И единствен разбира.
Че само онзи, който страда, се превръща в човек. "



You Might Also Like

0 коментара