TAG: Какво да прочетем през есента?
20:41
Очевидно съм подлудяла на тема октомври, но пък този път публикацията е абсолютно състоятелна и в духа на книгоманите. Есента е сезон на уединението и почивката, а аз нямам друго схващане за истинско забавление, освен четенето на качествена литература.
Искам да ви споделя най-любимите ми есенни четива и книгите, които през годините успяха да ме докоснат непосредствено преди Коледа. Докато подбирах заглавията за този списък, ясно си пролича, че подсъзнателно съм резервирала класическите романи за компания на дъждовните, мрачни следобедни дни. Пък и асоциацията ми на есента с викториански рокли, Средновековие, дъждовен Лондон и вариации на тема чай, не може да е била просто случайност.
Това е моят избор за подходящи есенни романи. Настанете се удобно и ви обещавам, че почти ще усетите аромата на антикварна, пожълтяла хартия.
Буковски е ненадминат. Едновременно мразен и отричан от хиляди, издиган в култ и превърнал се в синоним на бунт, мъжкарство и вулгарност. Аз съм разпокъсана, когато опре до него като писател-човек. Бурно отвращение, тотално неодобрение, наивна надежда, че героят му Хенри Чинански (вдъхновен от историите на самия Буковски) ще успее да пребъде. Умопомрачително ловък в превръщането на сетивните възприятия в думи. Свиреп талант. Малцина са хората, които притежават дарбата да превърнат пошлото, гротесковото и неадекватното в съвършеност.
"Майсторът и Маргарита" и "Нощният цирк" са две книги, разделени от почти век, които привидно имат само външни сходства помежду си. Булгаков убедително превръща магията, спиритуализма и метафорите сякаш в елементи на реалността. Перото му играе в две ери, всеки смисъл е двузначен, под всеки пласт има нов, и цялата динамика прави следването на историята подвеждаща и на моменти трудна за интерпретиране. Ерин Моргънстърн пък въвлича в повествованието леко, плавно, а използваните метафори почти напевно разкриват света на илюзионистите. Фантазията пропива всяка страница от книгата, толкова осезаемо, че се превръща в главно действащо лице. И двете произведения са прекрасен избор за есенна идилия, ако ви се четат приказки с нотка на обреченост и злокобност.
Зюсък. Тук думите вече ми стягат и съм малка да анализирам, анотирам и дори да се опитвам да влизам в обувките на гения му. Тук просто ще ви помоля - ако не сте чели "Крадецът на книги" и "Аз съм пратеникът" - направете го. Заради себе си. Маркъс Зюсък притежава целия набор, за да превърне една книга в авантюристично приключение и емоционална въртележка. Поезия в проза, креативност отвъд границите на съзнанието, впечатляваща информираност за историческите факти и достоверност на героите.
Чай + класическа британска литература = Есен
Честно казано ми е необяснима цялата любов към сестрите Бронте и Джейн Остин, но съм съгласна с това, че илюстрират епохата на старата Европа, навиците и традициите, поданичеството, йерархията в отношенията между хората умело и с лекота ни разкриват причините за първите зародиши в създаването на демокрацията. Произведенията им излъчват една любов към средновековието, което ние не познаваме. А в това живее мечтание.
"Вечната Амбър" на Катлийн Уинзор e написана в духа на викторианската ера, години по-късно, но въпреки това - превърнала се в класика. При това смело мога да кажа, че е моят любим исторически роман. Историята на невръстната Амбър, която е готова да плати всяка цена, за да извоюва мястото си до кралската свита и изкачване по стълбата на блясъка, е феноменална, въздействаща, триумфираща и пагубна. Героинята е смесица от безскрупулност, амбициозност, смелост и непримиримост. Тя е обаятелна, борбена, целеустремена. Изгубва себе си няколко пъти, открива се за кратко. По време на дворцови балове, военни преврати, чумна епидемия и една-единствена любов, осмисляща дните, този роман се превръща непременно четиво.
Най-есенният ми роман определено е "Тютюн" на Димитър Димов, който е част от задължителната литература на дванадесетокласниците. Помня как толкова се ентусиазирах от възрожденската литература на Ботев в 11 клас и за пръв път се влюбих истински в творчеството на български писател, че не дочаках, а сякаш трябваше бързо да възприема и да чета колкото се може повече български произведения. Беше по това време на годината, когато си купих двата тома на Димов, и само няколко часа по-късно вече бях преполовила книгата, а дъждът ми озвучаваше целия сюжет до късните часове на нощта. Днес това е най-любимата ми българска книга, с най-тъжните герои в нея и с най-гръмкия провал на мечтите.
Хемингуей пише, вдъхновен от пътешествията си, любовта към съпругата си, сивотата, която вижда като основен цвят на света. Много пъти съм го оприличавала по-скоро на разказвач на истории, отколкото писател, но пък всеки път, когато ме завладеят цитатите му и ме карат да си кажа "леле, колко добре казано", се опровергавам сама. Ако ви се чете за пътешествия и за живота в най-елементарния му, изчистен и семпъл вид, му дайте шанс.
Завършвам с поредицата "Хари Потър" на Дж. К. Роулинг, която парадоксално беше началото на всичко основополагащо в живота ми. Няма значение колко се променям, пораствам, колко развивам литературния си вкус, винаги по това време на годината първото ми сравнение на есента е с тази поредица. Заради това, че гледах "Философският камък" за пръв път през септември, че прочетох първите три книги до ноември, че получих четирите книги за една Коледа преди петнадесет години. Много ми е свидно, много ми е мое. Толкова, че сякаш зад ъгъла на варненската гара ме чака на спирка специално за мен Хогуортс експрес. По детски вярвам, по тийнейджърски обичам, като млад възрастен оценявам онова, което ми даде поредицата.
Та, това са моите предложения за книжна компания в хладно време. Надявам се да са ви харесали и ако да, ще се радвам да прочета подобна публикация и от вас. ((:
хх
0 коментара