Не пропусна да си тръгнеш,
както аз пропуснах
нелепите възможности
за общия ни край.
Изниза се на пръсти,
докато внимаваше
да не ме събудиш
от фантазията,
в която ме остави да спя.
И по пътя си
към аварийния изход
от живота ми
събра набързо
нещата си,
дрехите си,
моментите ни,
разпилени по пода.
Взе си от всичко най-добро,
което имах и давах,
докато се давих
в това да те обичам.
Да беше взел и спомените.
Да беше изкоренил всяка
невъзможна мисъл,
която беше посял
в главата ми,
в глупостта ми,
че си завинаги,
когато всъщност
бил си до вратата.
Бравата изщраква под пръстите ти,
прекрачваш прага на онова,
което не бяхме
(докато бяхме),
а аз дори не забелязвам.
Ще се стресна,
чак когато вратата след
тебе се тресне.
След като си заминал,
след като си ме подминал,
сърцето ми ще затрепери
от чувства по тебе
и ще се събуди
от вчерашната истина.
Тази нова е.
Друга е.
В тази няма те.
А аз ще остана точно там,
напълно гола,
където ме остави –
в леглото
сред нови
кошмари.
