"Тетрадката" в цитати

22:18 ч.



През 2010 година - в периода между единадесети и дванадесети клас - бях част от училищния клуб по "Журналистика" и от тогава варират първите ми опити да резюмирам романи и да подчертавам красотите им. Влюбена в някакви отминали гимназиални времена, а и заради съвсем скорошната ми среща с учителите от тогава, полюбопитствах дали все още са пазени електронните архиви на училищния вестник. Съвсем кратко търсене ми трябваше, за да открия, че името ми все още стои като завършек на рубриката "Аз чета".

В един от броевете разказвам за "новоизлязлата" на книжния пазар книга на Никълъс Спаркс - "Тетрадката". Като пропусна критиката към собственото си писане, мога директно да прескоча на това, че само един-два излети абзаца мислене ми бяха достатъчни да си припомня, че - леле, този малък роман, наистина ме затрогна.

Затова се връщам тук при вас, ако не друго - то поне да споделя любимите си цитати. Книгата ми още е нащърбена в крайчетата на страниците, упоменавайки, че нещо интересно се е случило точно там. Всъщност, все още не съм прегледала цитатите, така че паралелно с вас - и на мен ми е безизвестно какво точно я е развълнувало 17-годишната ми версия. Та, започвам с любимите (макар позабравени) цитати, извезани изпод перото на Спаркс.

(Тук си напомням, че няма да е зле да направя цяла статия - обобщение върху всичките романи, които съм прочела от него)

1. Слънцето току-що изгря и аз седя до прозореца, замъглен от дъха на един отминал живот.

2. Аз съм обикновен човек с обикновени мисли и водих обикновен живот. Няма паметници, издигнати в моя чест и името ми вероятно скоро ще бъде забравено, но аз обичах един друг човек с цялото си сърце и душа и за мен това винаги е било достатъчно.

3. Онова, което ме кара да продължа е вероятността, а не увереността. И въпреки че може да ме наречете мечтател, глупак или нещо от този род, аз вярвам, че всичко в този свят е възможно.

4. Беше познал любовта. Веднъж и само веднъж, преди много години. И това го промени завинаги. 

5. Съвършената любов прави такива неща с хората и неговата беше такава.

6. Предполагам, че все още търся онази любов, която имахме през онова лято.


7. Един кратък миг. Колкото примигване на светулка в лятна нощ...

8. Може  би сме живели хиляда живота преди този и във всеки един от тях сме се намирали 
отново и отново. 

9. Никой удавник не знае коя капка вода ще спре последния му дъх.

10. Една жена, която трепери от страх заради демоните в ума си, и един старец, който я обича повече от всичко на света, и плаче тихо в ъгъла, закрил лицето си в ръце.

11. Сърцето ми е пленено, хванато в примка от един южен поет, а аз нищо не мога да направя.

12. В следващия момент се случва чудо - откривам един забравен рай, който е останал непроменен през всичкото това време. Неостаряващ като звездите.

ps; линк към въпросната статия;

You Might Also Like

0 коментара