Аз и ти се пише отделно

18:42





Когато ме няма,
ще обичаш закуските в седем,
и кафето по изгрев.

Когато ме няма,
ще ти липсва кокосa,
ароматът ми на него,
прегръдките.

Когато ме няма,
ще знаеш причините:
за бурите - спорове
допосреднощ.

Когато ме няма,
ще чуваш в тишината,
ще създаваш литература,
ще попълваш празните страници.

Със сълзи.
С треперещи пръсти.
Със заместители.
Със „само ако бях”.

Ще ме целуваш в сънищата,
Ще ме рисуваш със затворени очи,
Ще ме чакаш да оживея от шедьоврите.

Както чаках аз.

Някога преди,
Някога до теб,
някога възможно.

Не сега.
Сега ме няма.

Името ми го има,
Написано

до нечие друго.

You Might Also Like

0 коментара