Първо разсъблечи ума ми.

Остави в краката ми да паднат

историите от чуждите.

Свали всичко

излишно,

странично

по мен. 

Накарай ме - 

да свалям мисъл след мисъл,

да пофлиртувам със думите,

да те допусна във въображението си.

Плахо да пристъпваш,

на пръсти

из дълбокото на съзнанието.

Да съм лека от приказки.

Остави ме –

гола,

директна,

истинска.

Разсъблечи ума ми,

за да загърнеш душата ми.

Тя изведнъж си замина.

Блъсна вратата в един и петнадесет

и остави следа от парфюма след себе си.

Напои във въздуха тежестта от

увисналото довиждане.

Останало неизказано

в неподготвеността ми

да гледам как си отива.

Как я губя.

Как ме разбива.

И вече не броя годините,

в които нея просто я няма,

не броя и пътите, в които

сънувам как се връща в стаята.

Непреброими са.

Нещата,

които имам да ѝ казвам.

Да разказвам.

Непреброими са писмата,

които написах на хартия,

скрити в килера със спомени.

И надеждите,

които обещах да не надявам.

Най-непреброими са мечтите

за онова, което можехме да имаме.

Само ако бравата

беше заяла.

Неутолими

са липсите.

Ще си замина с тях.

Ако някога,

някакси,

на пук на мен самия –

не открехна вратата и не

не достигнат до нея.

Ако някога,

започна отново да броя

писмата за годините щастие.

Ако някога,

се изкуша да ѝ ги дам.

Дотогава

да забравя за мен,

както аз

съм забравил

за нея.

Французите имат израз за това –

наричат го „изящна болка“ –

сърцераздиращата болка от

желанието за близост към някой

недостижим.

Нидерландците го наричат „любовна болест“ –

тъгата, която изпитваме по любов,

която сме изгубили.

Аз го наричам „теб“.

Ти си симптомът, който нямам.

От липсата на който,

най-много боли.

Изкъпани от сиянието на звезди,

аз и ти идваме

от избледнелите залези

и тъжните луни,

несигурно стъпваме

по раздробените земи.

Но все пак, 

тук сме,

разпръснати из космоса.

И сме обречени

винаги да се намираме.

Докато бенгалският огън догаря,

светлините експлодират в небето

и шампанското отлежава

по непцето

ни.

Ще те обгърна

и ще честитя теб.

Теб си пожелавам

под падащите зари.