Влюбванията ми по нищо

не приличат на влюбванията ти.

В тях няма нищо благоприлично

и всичко е изстрадано лично.

Влюбванията ми са поне двуметрови

вълни цунами и винаги завършват

с урагани.

Раздират небето с гръмотевици

и земята отварят с последици.

По ред си ми.

Да научиш, че

влюбванията ми са тези бурните,

бурите без скалите и магнитудите,

неразумните.

След теб и влюбванията си,

някак оцеляла съм,

ала все ветрец отнякъде довява

и настоява

да ме пита

цяла ли съм?

Когато започна да рисувам сърца

до датите в тетрадките

и крещя с цяло гърло по улиците,

и очите ми се смеят в щастие,

и отправям ръка, за да те гъделичкам,

щипя и дразня,

и сядам до теб на ръба на стъпалата

само за да те подгоня в двора

на старото училище.

Когато ми се иска да скачам, да се крия,

да танцуваме в локвите,

да се карам като луда,

да карам като луда,

да те следвам без въпроси,

без уговорки, без състоятелност.

Когато те оцапам със сладолед по бузата,

когато ми дойде музата

за захарен памук

в десет и десет вечерта

из морските улици,

без даже да е близко до лятото,

освен лятото, което кипи отвътре.

И когато ти купя шарен балон,

и ти се намуся докато го изтърваш,

и скръстя сърдито ръце

и сключа вежди в инат,

и след само секунда,

две,

три,

се усмихна грозно, чак до уши,

тогава

ще разбереш, че съм се влюбила.

Защото една жена,

веднъж се ражда дете

и става пак такова,

когато реши

да се влюби.