Когато започна да рисувам сърца

до датите в тетрадките

и крещя с цяло гърло по улиците,

и очите ми се смеят в щастие,

и отправям ръка, за да те гъделичкам,

щипя и дразня,

и сядам до теб на ръба на стъпалата

само за да те подгоня в двора

на старото училище.

Когато ми се иска да скачам, да се крия,

да танцуваме в локвите,

да се карам като луда,

да карам като луда,

да те следвам без въпроси,

без уговорки, без състоятелност.

Когато те оцапам със сладолед по бузата,

когато ми дойде музата

за захарен памук

в десет и десет вечерта

из морските улици,

без даже да е близко до лятото,

освен лятото, което кипи отвътре.

И когато ти купя шарен балон,

и ти се намуся докато го изтърваш,

и скръстя сърдито ръце

и сключа вежди в инат,

и след само секунда,

две,

три,

се усмихна грозно, чак до уши,

тогава

ще разбереш, че съм се влюбила.

 

Защото една жена,

веднъж се ражда дете

и става пак такова,

когато реши

да се влюби.