Косите ни са сплетени,

пръстите ни са заседнали,

очите се усмихват върху устните,

а устните вглеждат се да обичат.

 

Преплитат се.

Клетките,

молекулите,

историите ни отвътре.

Атом по атом разпадам се,

докато превърна се в нещо,

повече от себе си,

превърна се в теб.

 

Имам се истински цялата,

когато нямам нищо друго за даване

на някой друг.

 

Парчетата са намерили парчетата.

Сглобени са.

И въпреки преградите,

линиите и несъвършенствата,

пъзелът ни се нарежда.

В

повече от картина.

 

Сега сме шедьовър.