Свещите догарят.

Бельото пада по пода.

Чашите с вино се повтарят

и с устни подаваш ми ягода.

Десертът се вкусва,

алкохолът отпуска

и ни идва да затанцуваме

блус на изтъркана песен.

Пеем куплетите,

крещят от червена романтика,

и смеем се на сюжетите,

с които фантазираме си бъдеще.

 

Бъде-

ще.

Ще-

бъде.

 

Не защото е февруари

или защото из розите,

скрил си обещания.

А защото без значение датата,

календарите,

времето,

всъщност най-големите клишета

ни учат как да обичаме.