Идвай да играем,

на балона, който се надува.

Хвани ме за ръката, в кръг ме завърти,

та дате изнеса право във въображението ми.

Настани се удобно, докато препускаме

из тайнствените кътчета,

несподелените истини,

пъстрите мечти

и нещата, които скришно правя,

когато никой не гледа.

Разгледай ме цялата

и си поеми дълбоко въздух,

когато си готов да скочиш

от скуката до преувеличенията ми.

Не излизай от там,

капан е да преминем бариерите 

на мечтите си.

Нека по-дълго деца да сме 

и да се обичаме с чисти представи.

Че извън балона,

чувам приказки разни,

че приказките не завършвали щастливо

и любовта на възрастните

често 

забравяла да оцелява.

Пук.