Очите ти са боровата гора,

след топенето на последния сняг.

Устните ти са черешов плод

през юни, и нослето ти е фина клонка,

с покана да го кацат пеперуди.

Усмивките ти са светулки,

а косата ти компас на вятъра.

В ямките на ключицата ти събирам

ручеи и кап по кап по капка

даваш ми живот.

Кожата ти се сменя със сезоните

и понякога е пясъчна дюна

през август, друг път е януарски

мразовита. Хубаво е, че и в пясъка,

и в снега, и в пръстта, и във водата,

все оставам следи.

От линии до кръгове.

Безкрайност си

и съвършенство си,

събрало

благодатта

на земята в едно тяло.

Тялото ти ме научи.

 

Най-хубавите пътеки

са тези, по които се

разхождам с ръцете си.