Все тъй,

оставам си море…

връщам се при теб,

за да си открадна

последна целувка.

 

Все тъй,

оставам си планина…

крещя насреща ти

„край, приключих, стига ми“,

а ехото се връща

заедно с името ти.

 

Все тъй,

оставам си земя…

създавам началото на живота,

за да те взема с мен –

накрая му.

 

Все тъй,

оставам огън…

само искра ми трябва,

за да лумнем – аз и ти,

в нестихващ огън.

 

Всестихийна е любовта ми.

И като природата –

неспирна.