Тази вечер

ще остане завинаги твоя.

Ще ухае на просеко,

изгорял восък от

плодови свещи,

пуретен тютюн

и престъпени граници.

Ще остане вечерта

със захвърлената романтика

по пода

и пресушена невинност.

 

Ще ти наливам доброволно.

Ще разливам безподобно –

и ще пълня чаша след чаша,

докато изпълня целия

път от устните до сърцето ти.

Тази вечер

ще се настаня точно там

и ще повярвам, че

ще остана завинаги твоя.

 

Докато сутрешната роса

не закапе през отворения прозорец,

не се изтърколи по миглите ми

и не отмие една по една

фантазиите

и картините

зад заслепените ми очи.