Blogmas #1: Първи писателски трепети, коледни панаири и Starbucks чаши

23:31



Честит първи декември, блогъри
Вписвам се в тазгодишния Blogmas с най-първия си пост.

         
Бяха няколко луди месеци. Всъщност беше луда година.

Може би сте познали по отсъствието ми, а може би – дори не ви е направило впечатление. Какъвто и да е случаят, спирам се тук, за да ви споделя причините си и да ви споделя нещо, което пазих в тайна последните няколко месеца.

         
Паралелно със започването на активността ми в този блог – края на 2012та/началото на 2013та, започнах и писането на първия ми истински роман. Казвам истински, защото през гимназиалните си години опитах да напиша първата си проза, но така и не почувствах нужната увереност, за да го реализирам като проект. Със стартирането на втория ми опит да пиша роман – вече знаех кои грешки не искам да допускам, а и усещах някакъв вътрешен порив, че този път искам да създам литература, така както трябва. Или поне да се опитам да създам такава.


         Преди две години вторият ми роман беше завършен. Тогава се подвизаваше с работното заглавие „Някога под липите” и когато приключих с последната глава само двама човека знаеха за него. Сестра ми и една от най-близките ми приятелки. Първите им овации,  шумни одобрения, окуражаване и стимулиране ме накараха истински да искам да изляза от собствените си сенки. Малко по-късно, докато работих в „Теодор”, раздадох напечатания екземпляр на колежките си. Четири от тях прочетоха романа за отрицателно време и когато ме засипаха с любов и любопитство да знаят повече, покрай истинската история, която следва сюжета, бях едновременно и overwhelmed, и стъписана от това как е възможно хората реално да ме взимат на сериозно. По това време, в този блог, започнах да споделям и личното си творчество с всички вас. Нека да звучи тривиално, но вашата обратна връзка и положителните ви коментари, допълнително ме мотивираха да искам повече. Дори публикувах и откъс от романа - тази глава тук. :)

         
Така и не се научих да се определям като писател, а днес вече първата ми книга е превърната в реалност. Заглавието ѝ е ''Никога достатъчни'', а издателството, което ме подкрепи в първото ми начинание е ''Арт Етърнал''. Тиражът на книгата ще се разпространява в тяхната търговска мрежа, за която съм подготвила ето този линк

Безкрайно съм им благодарна затова, че повярваха в мен след само три глави изпратени като откъс. Благодарна съм и затова, че въпросната ми приятелка – Ани, ми беше навигатор, стимулатор, инициатор и че тя е главният виновен, затова, че книгата се превърна от архив на компютъра в книжен проект, който скоро всеки, който иска, ще може да държи в ръцете си.

През август тази година подписах договора си. През септември получих първите варианти за корицата. През октомври беше извършена цялата редакция и корекция на романа. За извънредно кратък период ми заявиха, че издаването на книгата ще бъде през ноември. Още помня как попитах три пъти в телефонната слушалка да ми потвърдят, че става въпрос за издаване в дните 20-25 ноември.

Този уикенд бях в София за дебютното представяне на романа в две предавания на живо – в телевизията ''България он еър'' и ''Дарик радио''. Тревожността ми беше поставена пред съвсем нови изпитания. :D След бурен рев, страх до треперене и невъобразимо минимално количество сън, в крайна сметка се появих и в двете студиа, без да позволя на паник атаките да ме саботират. Цитатът She believed she could so she did” определено е девизът на годината ми.


         И така – пристигнах в събота сутринта в студената София и първата ми спирка беше задължително тематична – Starbucks кафенето до НДК. Казвам тематична, защото аналогът на кафенето, в което е първата сцена от романа, е точно той. :)  Изобщо целият vibe на коледната София припокрива емоциите, които изпитвах докато пишех първите глави на книгата. Щастлива съм от това, че декември е месецът, в който историята оживява. Съвсем на място си пристигна всичко, дори първият сняг. :)



         
Затова и споделям няколко снимки от пребиваването ми в София, за да можете поне малко да почувствате гамата от емоции, която изпитвах аз, докато се разхождах преди първата ми огромна лична победа. Раздавам ви това коледно настроение, тези първи мои писателски трепети и изяви, приканвам ви да се озъртате из книжарниците на Арт Плюс и се надявам да се доберете до моята история и да я превърнете във ваша. Не претендирам, че е литературен шедьовър, но съвсем точно ще е да си призная, че историята е истинска.

        

       
Нямам информация колко време ще отнеме на издателството да разпространят романа във всички книжарници, но се надявам то да е отрицателно. Каня ви в страницата ми Никога достатъчни, където, ако сте любопитни, можете да получите повече информация относно романа. И ви благодаря предварително. :)

You Might Also Like

7 коментара

  1. Здравей, Мони! Първо да вметна, че определено се усещаше липсата ти в последно време, поне при мен, която обожава твоето местенце.
    Много се радвам, че си успяла да реализираш тази твоя мечта, и когато ми е възможно непременно ще се сдобия с нея. Пожелавам ти, този роман да е началото на нещо прекрасно, както и много вдъхновение и усмивки. <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Гери <3 И аз да вметна само че чувството за обожаването е взаимно! Много ти благодаря за коментара, много ти благодаря за подкрепата! Надявам се да не въртиш очи в отегчение, а да намериш нещо, което обичаш в тази книга. :))

      Изтриване
  2. Прекрасно е, че си успяла да направиш нещо толкова трудно. Със сигурност книгата вече е в списъка ми! Пожелавам ти да бъдеш все така успешна :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ей, здравей! Много, много ти благодаря! Ще съм щастлива да ми споделиш, ако вземеш книгата в ръцете си! :))

      Изтриване
  3. Благодарения на този твой пост върху лицето ми се лепна една голяма усмивка. Изключително много се радвам, когато хората са амбицирани и постигат това, което искат. Поздравления за издаването на книгата. Абсолютно съм сигурна, че ако ми попадне пред погледа ще ѝ дам шанс, нищо че е далече от жанра, който по принцип чета. Такива хора като теб ме карат да вярвам, че няма нещо, което да не можеш да направиш, ако вложиш достатъчно труд и любов. Пожелавам ти още много успехи! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ах! <3 А такива хора като теб ме карат да се чувствам благодарна, вдъхновена и така сякаш има истински смисъл в творчеството и изкуството като цяло! Благодаря ти много, особено щом си скептична към този тип жанрове! Надявам се да намериш поне една причина да харесаш историята, а аз обещавам, ако това се случи, да направя всичко възможно лично да ти подпиша книгата. :D :D Отново ти благодаря!

      Изтриване
  4. Продължавай да бъдеш прекрасна , Сим <3

    ОтговорИзтриване