Книгите ми. Ако имаш шанс, прочети някоя от тях. Позволявам ти да ме опознаеш.
16:09– Искра Неделчева
Този път успях! Постигнах си предизвикателството да прочета
33 книги от 30 замислени, а още една е на път да бъде прочетена! :D Ето
кои са заглавията, които ме вълнуваха, дразнеха, измъчваха и обнадеждаваха през
2016-та година.
Тази година беше осеяна с произведения от български
писатели. Най-хубавото от всичко е, че произведенията са от съвременни
български писатели. Стихосбирките на Ралица Генчева и Илиян Любомиров – „Този път, за да ме чуеш“ и „Лято“ ме накараха да обичам
българската бяла лирика. Краси Зуркова и нейната „Самодива“ блеснаха
това лято с вълнения и предпочитания в книжните среди. Моето ревю е публикувано
тук.
Последната книга, която прочетох днес, е Блек, книга първа от поредицата Вендета на Светла Бахчеванова. За книгата ще
напиша отделно ревю, но в момента единствено ще кажа, че се радвам, че с това
четиво приключвам 2016 година. Горда съм, че имам възможността да
познавам идейната писателка. ♥
Щях да пиша ревю по повод трилогията на Ерин Уат и книгите ѝ Paper
Princess, Broken Prince, Twisted Palace. Препоръчвам горещо! Сюжетът не е
достоен за Пулицер, нито дори логиката му е определено последователна и честно
– plot twist-овете едва ли ще ви изненадат, но от друга
страна… Тук определено е angst-a между героите на годината! Обещавам,
че ще успее да ви развълнува, ако се докоснете до историята. Е, вероятно и ще
подбелите очи няколко пъти.
Годината няма да е пълна, ако няма
изобилие от Колийн Хувър. Девети ноември и последната част на Никога, никога
бяха началото на годината ми и отново писането ѝ не ме разочарова. Нямам
търпение да видя какво е подготвила за 2017 г. Безкрайното море и Короната са продължения на поредици
съответно от Рик Янси и Кийра Кас. Първата ми среща с поредиците, ме накара да
се влюбя в историите, затова и останах малко разочарована от втория ми досег с
тях. Признавам си, че очаквах повече, предвид, че летвата вече беше вдигната
високо.
След емоциите, които трилогията на Ерин Уат ми донесе,
разбира се, трябваше да потърся алтернативи. :D Шефът, The problem with forever, Swear on this life са три книги от жанра на
съвременната проза, които започнах, тъй като бяха прекалено хвалени и
харесвани. За мен се оказа единствено, че бяха прехвалени. Или отново –
единствено се убедих, че не можеш да търсиш уникалната емоция в книга на други
места със заместители.
Тази година успях отново да уловя онази магическа, с нищо
друго несравнима емоция, която атмосферата на Роулинг създава. Хари Потър и прокълнатото дете ме върна обратно към детското, към
съзряването, към емоциите на това да се чувстваш като у дома и ме зареди с
носталгия, меланхолия и тотална отдаденост. Ревюто за продължението е поместено
тук.
На рафта с тийнейджърска литература нареждам прочита на
книгите Всичко, всичко, Елинор
и Парк, Хартиени градове, Летни дни, летни нощи. Със средна оценка от три звезди,
честно казано ги определям като книги за разпускане, отколкото романи, които
истински докосват.
С огромно съжаление трябва да призная, че две от любимите ми писателки в young-adult литературата, чиито книги чаках с
огромен интерес, ме разочароваха. Стъкленият
меч вървеше мудно, бавно и
честно казано го намирам като пълнеж, а не развитие на историята от първата
част. От Бляскавият двор очаквах много повече, предвид, че
Ришел Мийд вече съм я оглавила като авторката на цяла една глава от живота ми. Виж ме от Никълъс
Спаркс прочетох лятото и честно казано съм със смесено мнение за нея. Ревюто е
публикувано тук.
Ако мога да ги нарека приложна
психология изобщо (предвид, че са писани от жени и историите им от живота),
двете книги в този жанр тази година, които четох бяха It’s not okay на Анди Дорфман и Яж, моли се и обичай от Елизабет Гилбърт. Повече за ревюто
на втората, която и промени доста неща в мирогледа ми зад граница, може да
прочетете тук. Ако ви е любопитно за първата, която мисля, че рейтнах с четири
звезди в Goodreads, тя е писана по истинските преживявания
на една жена, част от американско реалити предаване. Започнах я предимно от
любопитство, но признавам, че беше написана увлекателно и интелигентно и по
някакъв странен начин успява да създаде women
empowerment.
От януари 2016г. си бях закупила Ясновидците, но я изоставих на летището в
София, тъй като багажа ми натежа. Когато се прибирах към България нямах
търпение да ми помирише точно на тези страници. Явно интуицията ми е
подсказвала вярно, защото тази книга ме зареди с всичко, което търсех и очаквах
от нея. Имах нужда от история, окултност, вещерство, Ню Йорк и постановки, но
най-вече да се потопя в духа на бурните 20. Нямам търпение да прочета втората
книга от поредицата, за да разбере повече около мистериите в света на Ийви О‘
Нийл.
Отдавна се бях канила да чета Патрик Нес, тъй като в нашето
книжно пространство е доста хвален с произведенията и таланта си. Първият ми
досег се него беше книгата Ние,останалите, просто живеем тук, и
бях очарована от креативността на писането му и изчистената история. Вярно е,
че очаквах повече – сякаш имах нужда от по-разтърсваща развръзка, но все още се
опитвам да си навия на пръста идеята, че всъщност в семплотата е геният на
сюжета.
На рафта с най-добри книги на годината нареждам две без
абсолютно никакви угризения. Двата ми най-любими жанра, един дебют на писатели
и един утвърдил се фаворит. Книгите са It ends with us на Колийн Хувър
и „Илумине“ от Ейми Кауфман и Джей Кристоф. И на
двете съм правила подробни ревюта (линкове върху заглавията), но отново искам
да затвърдя любовта си към историята.
It ends with us ограби всичко емоционално в мен. Изгради ми търпение,
любов, вълнение само за да ги превърне в неприязън, непримиримост и
разочарование. Обожавам онази вечер през лятото, в която със сестра ми
разлиствахме страница след страница и двете си ахкахме и възмущавахме и четяхме
до 2 сутринта. Определено четиво на годината!
Илумине ме грабна от първата страница. С
лекота ме пренесе няколко години напред в бъдещето и ме пренесе из войни,
галактики и нови светове. Прекалено бързо заобичах историята, още по-бързо се
влюбих в главните. Въртях книгата във всички градуси на окръжността, четях и
предпочитах и нямах търпение да стигна до края само за да не издържам докато
чакам превода на продължението.
И последно – за пореден път искам да
похваля поредицата на Джоджо Мойс и двете книги „Аз преди теб“ и „След
теб“. С цитат от нея,
искам да затворя този пост и да си пожелая вдъхновението, което ме обзе, докато
я четох да не ме напуска през 2017-та. Повече от това не искам. :)
Пожелавам ви го и на вас! ♥
"Е, това е. Ти спечели сърцето ми, Кларк.
Направи го от първия път, когато влезе, с твоите абсурдни дрехи,
недодяланите ти шеги и пълната ти неспособност да скриеш емоциите си.
Ти промени живота ми.
Не мисли за мен твърде често. Не искам да тъжиш.
Просто живей добре.
Просто - живей."
♥
0 коментара