Книгите ми. Ако имаш шанс, прочети някоя от тях. Позволявам ти да ме опознаеш.

16:09

– Искра Неделчева




Този път успях! Постигнах си предизвикателството да прочета 33 книги от 30 замислени, а още една е на път да бъде прочетена! :D Ето кои са заглавията, които ме вълнуваха, дразнеха, измъчваха и обнадеждаваха през 2016-та година.

Тази година беше осеяна с произведения от български писатели. Най-хубавото от всичко е, че произведенията са от съвременни български писатели. Стихосбирките на Ралица Генчева и Илиян Любомиров – „Този път, за да ме чуеш“ и „Лято“ ме накараха да обичам българската бяла лирика. Краси Зуркова и нейната „Самодива“ блеснаха това лято с вълнения и предпочитания в книжните среди. Моето ревю е публикувано тук.

Последната книга, която прочетох днес, е Блек, книга първа от поредицата Вендета на Светла Бахчеванова. За книгата ще напиша отделно ревю, но в момента единствено ще кажа, че се радвам, че с това четиво приключвам 2016 година.  Горда съм, че имам възможността да познавам идейната писателка. ♥ 



Щях да пиша ревю по повод трилогията на Ерин Уат и книгите ѝ Paper Princess, Broken Prince, Twisted Palace. Препоръчвам горещо! Сюжетът не е достоен за Пулицер, нито дори логиката му е определено последователна и честно – plot twist-овете едва ли ще ви изненадат, но от друга страна… Тук определено е angst-a между героите на годината! Обещавам, че ще успее да ви развълнува, ако се докоснете до историята. Е, вероятно и ще подбелите очи няколко пъти.



                Годината няма да е пълна, ако няма изобилие от Колийн Хувър. Девети ноември и последната част на Никога, никога бяха началото на годината ми и отново писането ѝ не ме разочарова. Нямам търпение да видя какво е подготвила за 2017 г. Безкрайното море и Короната са продължения на поредици съответно от Рик Янси и Кийра Кас. Първата ми среща с поредиците, ме накара да се влюбя в историите, затова и останах малко разочарована от втория ми досег с тях. Признавам си, че очаквах повече, предвид, че летвата вече беше вдигната високо.



След емоциите, които трилогията на Ерин Уат ми донесе, разбира се, трябваше да потърся алтернативи. :D Шефът, The problem with forever, Swear on this life са три книги от жанра на съвременната проза, които започнах, тъй като бяха прекалено хвалени и харесвани. За мен се оказа единствено, че бяха прехвалени. Или отново – единствено се убедих, че не можеш да търсиш уникалната емоция в книга на други места със заместители.

Тази година успях отново да уловя онази магическа, с нищо друго несравнима емоция, която атмосферата на Роулинг създава. Хари Потър и прокълнатото дете ме върна обратно към детското, към съзряването, към емоциите на това да се чувстваш като у дома и ме зареди с носталгия, меланхолия и тотална отдаденост. Ревюто за продължението е поместено тук.  


На рафта с тийнейджърска литература нареждам прочита на книгите Всичко, всичко, Елинор и Парк, Хартиени градове, Летни дни, летни нощи. Със средна оценка от три звезди, честно казано ги определям като книги за разпускане, отколкото романи, които истински докосват.

       С огромно съжаление трябва да призная, че две от любимите ми писателки в young-adult литературата, чиито книги чаках с огромен интерес, ме разочароваха. Стъкленият меч вървеше мудно, бавно и честно казано го намирам като пълнеж, а не развитие на историята от първата част. От Бляскавият двор очаквах много повече, предвид, че Ришел Мийд вече съм я оглавила като авторката на цяла една глава от живота ми. Виж ме от Никълъс Спаркс прочетох лятото и честно казано съм със смесено мнение за нея. Ревюто е публикувано тук.


                 Ако мога да ги нарека приложна психология изобщо (предвид, че са писани от жени и историите им от живота), двете книги в този жанр тази година, които четох бяха It’s not okay на Анди Дорфман и Яж, моли се и обичай от Елизабет Гилбърт. Повече за ревюто на втората, която и промени доста неща в мирогледа ми зад граница, може да прочетете тук. Ако ви е любопитно за първата, която мисля, че рейтнах с четири звезди в Goodreads, тя е писана по истинските преживявания на една жена, част от американско реалити предаване. Започнах я предимно от любопитство, но признавам, че беше написана увлекателно и интелигентно и по някакъв странен начин успява да създаде women empowerment.

От януари 2016г. си бях закупила Ясновидците, но я изоставих на летището в София, тъй като багажа ми натежа. Когато се прибирах към България нямах търпение да ми помирише точно на тези страници. Явно интуицията ми е подсказвала вярно, защото тази книга ме зареди с всичко, което търсех и очаквах от нея. Имах нужда от история, окултност, вещерство, Ню Йорк и постановки, но най-вече да се потопя в духа на бурните 20. Нямам търпение да прочета втората книга от поредицата, за да разбере повече около мистериите в света на Ийви О‘ Нийл.



Отдавна се бях канила да чета Патрик Нес, тъй като в нашето книжно пространство е доста хвален с произведенията и таланта си. Първият ми досег се него беше книгата Ние,останалите, просто живеем тук, и бях очарована от креативността на писането му и изчистената история. Вярно е, че очаквах повече – сякаш имах нужда от по-разтърсваща развръзка, но все още се опитвам да си навия на пръста идеята, че всъщност в семплотата е геният на сюжета.

На рафта с най-добри книги на годината нареждам две без абсолютно никакви угризения. Двата ми най-любими жанра, един дебют на писатели и един утвърдил се фаворит. Книгите са It ends with us на Колийн Хувър и Илумине от Ейми Кауфман и Джей Кристоф. И на двете съм правила подробни ревюта (линкове върху заглавията), но отново искам да затвърдя любовта си към историята.

It ends with us ограби всичко емоционално в мен. Изгради ми търпение, любов, вълнение само за да ги превърне в неприязън, непримиримост и разочарование. Обожавам онази вечер през лятото, в която със сестра ми разлиствахме страница след страница и двете си ахкахме и възмущавахме и четяхме до 2 сутринта. Определено четиво на годината!




       Илумине ме грабна от първата страница. С лекота ме пренесе няколко години напред в бъдещето и ме пренесе из войни, галактики и нови светове. Прекалено бързо заобичах историята, още по-бързо се влюбих в главните. Въртях книгата във всички градуси на окръжността, четях и предпочитах и нямах търпение да стигна до края само за да не издържам докато чакам превода на продължението.

                И последно – за пореден път искам да похваля поредицата на Джоджо Мойс и двете книги „Аз преди теб“ и „След теб“.  С цитат от нея, искам да затворя този пост и да си пожелая вдъхновението, което ме обзе, докато я четох да не ме напуска през 2017-та. Повече от това не искам. :)

                Пожелавам ви го и на вас! ♥ 

"Е, това е. Ти спечели сърцето ми, Кларк.
Направи го от първия път, когато влезе, с твоите абсурдни дрехи,
недодяланите ти шеги и пълната ти неспособност да скриеш емоциите си.
Ти промени живота ми. 


Не мисли за мен твърде често. Не искам да тъжиш.
Просто живей добре.
Просто - живей."
  

♥ 


You Might Also Like

0 коментара