Липсват ми

разговорите в разпиляното легло,

с разпиляната ми коса

сред разпилените дрехи

и разпилените ни сърца.

Липсват ми

погледите, с които се влюбваше в мен,

ме влюбваше в себе си

и влюбваше в смисъла на дните.

Липсват ми

шегите ти,  лекотата, с която ги правеше,

и тежестта, с която заставаше

зад неуместния си хумор.

Липсват ми

ръцете ти по кожата ми,

и кожата ти по устните ми

и устните, които се заклеваха,

че ще обичат винаги.

И го правиха,

по дяволите, истински

го правеха.

Това ми липсва.

Не ти.

Само всичко онова,

което нямахме

(а ми се искаше).