Още помня как си замина –

боса, яростна и непримирима,

с преливащ куфар от стърчащи дрехи,

и обещания от истини крехки.

Не помръднаха в трепет устните ти,

a часовника, заседна в пет и пет, 

в часовете смутни

на едно забравено от Бога лято.

Забравено от любов лято.

 

Не го виня.

Нали се правихме на недочули,

когато сърцата ни се разминаха

по варненските плажове.

Гларусите, залезите,

бреговете също си заминаха

с теб.

Момичето на юли.

Така останала си – Юли,

в есенното ми сърце.

И макар отдавна да те няма.

дори не предполагаш

колко много остана,

колко са мечтите,

които сбъднах,

колко са летата,

в които ни давих

и сдобрявах,

и плувах,

и изплувах -

в теб,

с теб,

до края на всички

морета.

 

Това исках да ти кажа,

че сбъднах мечтата си клета –

всичко на света да ти покажа

Сега остава ми

да се престоря,

че било е без значение,

че не съм те държал за ръцете.

И че стига,

че си ми била в сърцето.