Плажът е същият,

ходилата ми познават пясъка

и помнят всяка песъчинка –

нали са вечни и милиарди,

и са били тук много

преди да останат в мен.

Не отмих черупките от мидите

по петите си,

нито изсушените водорасли

в косите си.

Не опитомих шума на морето,

и не научих как се спират вълните.

Буйно оставих лятото да бушува

в гърдите ми,

въпреки че отдавна беше спряло

да идва в дните ми.

Запазих го

като писмо в бутилка,

запазих и детето в мен,

което неуморно бягаше по брега,

за да догони щастието,

което хвърляше към него.

Не знам в един момент

ръцете ми ли се уплашиха

да го хващат,

или ти се отказа да

го споделяш.

Или май изчезна с първия вятър,

с първия ден на септември,

с преобърнатото 

всеобхватно море.

Разбих се аз в ръцете си,

и разбих

като вълна

сърцето ми.

От него запазих

само няколко

морски

сувенира.