Октомври е.

И името ми е такова - 

пъстрожълто и облечено в тъга.

Нося парадокси и обърквам - 

средата на деня обръщам в нощта.

Октомврийска е.

Готова да заплаче и да завали,

ала тъкмо оцветява капките,

усмихва се през локвите 

и забравя да ръми.

Намери я - танцува между тиквите.

С листата спомени е разчертавала,

за отминали лета сред хора,

когато за есента се е надявала.

Че тогава, отвътре, всъщност е топла.

Тя е чай с канелен привкус,

и все краде от теб и от уюта ти, 

за уж последен слънчев блус.