Ще открадна всичките ти първи пъти,

ще бъдеш отново и дете, и момиче, и жена.

Ще заживея в теб с няколко истории - 

във всички до една ще те обичам.

Ще пробягаме полетата с рапица на девет,

ще гоним вятъра, тичинките на глухарчетата

и първите любовни трепети.

Ще те изпускам,

за да засядам в теб, особено когато ме няма.

Ще пониквам като плевел в съзнанието ти,

ще обърквам,

ще разбърквам,

ще побърквам -

сърцето ти.

На четиринадесет.

Ще се скрием от света на наше място,

ще нарушим вечерния час, детските ни обещания

и бариерите помежду ни.

Ще те целуна.

На отдръпване ще откраднеш дъха и любовта ми.

На седемнадесет ще измачкаш представите ми за познато

и чаршафите ми.

Ще те закрилям в ръцете си.

След няколко години ще зазвучат музиката на първия ни танц,

плача на първото ни дете, трошенето от първия ни истински спор.

Ето тук сред кухнята,

сред бъркотията и две празни бутилки вино - 

ще сдобрим сърцата и телата си.

И без да усетим ще е есен,

ще сме в парка, ще разхождаме куче,

две деца и цялото щастие на земята.

Ще превърна всяко обещание в изживяна истина.

И тъй като нямаме машина на времето,

но все пак време имаме,

вместо да се връщаме в спомени,

ще се връщаме в ръцете си.

Защото всичко наше, 

всяко утре ще е първо

за нещо първо.