Изнизваш се между пръстите ми

като пясъка на жаркия август.

С обещания някакво беше дошла,

за солени целувки, морски прегръдки.

Уж ми се случи.

Уж ме улучи.

Като морска пяна разля се в гърдите ми - 

и те въздишах, те дишах, издишах.

Плувах в теб. Давех се в теб.

По дяволите, дори танцувах с теб.

С мътилките ти.

Та кой обича на август морето да е чисто?

Та кой обича любовта да е чиста...

"Заповядай" ми каза

и със стъпки в пясъка заповядах 

да вляза.

Там където бяха срамежливите изгреви,

чакаха страшните залези,

бурите, водовъртежите.

Да, водовъртеж си ти.

Погълна мен - 

морякът отдавна чакащ пристан.

В обещанията ти нямаше истина.

Ти изобщо беше ли истина?

Изстина - 

като изхвърлена мида на опустял бряг.

Изстина,

като есенните вълни на септември.

От кея те гледам сега

всъщност ти си морето,

и колкото и да ти се любувам,

аз си останах момчето,

което живя с уплах да те преплува.