Тези дни

опитвам се да хвана времето

в шепи.

Протягам ръка

и стискам,

така отчаяно стискам,

със силата на детско желание

и макар да знам

че времето не съществува

материално,

пак усещам

как се изплъзва

между пръстите ми.

 

Досущ като пясъка

в стъкления часовник

в стаята на баба.