Не пропусна да си тръгнеш,

както аз пропуснах

нелепите възможности 

за общия ни край.

 

Изниза се на пръсти,

докато внимаваше

да не ме събудиш

от фантазията,

в която ме остави да спя.

 

И по пътя си

към аварийния изход

от живота ми

събра набързо

нещата си,

дрехите си,

моментите ни,

разпилени по пода.

Взе си от всичко най-добро,

което имах и давах,

докато се давих

в това да те обичам.

 

Да беше взел и спомените.

Да беше изкоренил всяка

невъзможна мисъл, 

която беше посял

в главата ми,

в глупостта ми,

че си завинаги,

когато всъщност

бил си до вратата.

 

Бравата изщраква под пръстите ти,

прекрачваш прага на онова,

което не бяхме

(докато бяхме),

а аз дори не забелязвам.

Ще се стресна,

чак когато вратата след

тебе се тресне.

След като си заминал,

след като си ме подминал,

сърцето ми ще затрепери

от чувства по тебе

и ще се събуди

от вчерашната истина.

 

Тази нова е.

Друга е.

 

В тази няма те.

 

А аз ще остана точно там,

напълно гола,

където ме остави –

в леглото

сред нови

кошмари.