Ще накарам вечността

да се припознае в теб,

лятото да хукне да те гони

и да обръща

всеки свой слънчоглед

нагоре, направо

към теб.

Ще накарам славеите

да запеят през зимата

и зимата да се разтапя

под краката ти,

да се стича надолу

по пътеките,

по които избрахме

да бягаме,

за да настигнем

залезите.

Ще накарам

всеки залез да се гмурва

във водата,

да изплува като изгрев,

да стои на хоризонта

и все да ни чака.

Ще накарам дните

да са дълги,

по-дълги от лятото

и всяко негово обещание.

Ще накарам

невъзможното да се

превърне във възможно,

защото те обичам

нищо, че ще остана

незаслужила

да ми отвърнеш

със същото.