Не те обичам вече,

отдавна не обичам

и съм те изтрила

от тефтерите с номера

и съм те лишила

от присъствие в албумите,

не задавам за теб въпроси,

не питам никого с кого си,

и честно

времето помага ми,

защото заличава ни –

и спомен по спомен

пропукват се,

и не помня

коя наричаше нашата песен,

нито защо се разделихме

през онази есен,

и знам,

че ми отне време,

дълго време,

да излекувам

сърцето си от тебе.

Та, не те обичам вече,

отдавна не обичам,

единствено понякога,

когато гледам небето,

заклевам се,

че то прихваща

същото синьо

като очите ти.

А моите затварям ги.

Издишам и –

не,

не те обичам вече.