душата ми има следи от употреба

и сърцето ми доста е закърпвано.

 

Да,

наивността ми е изпочупена,

щом е щурмувана от лъжи.

 

Да,

всеки копнеж съм изстрадала,

затова, че само копнеж е останал.

Да,

мечтала съм до пръсване,

до възкръсване,

до скъсване –

на всички надежди

за хубаво бъдеще.

 

В нещастието преструвала

съм се щастлива,

щастие съм губила

в нещастници,

научена в погрешно време,

в погрешно място,

в погрешни хора

да търся любов.

 

Така и неразбрала съм.

Губя любовта,

когато жертвам себе си.