"Който е казал, че диамантите са най-добрите приятели, очевидно никога не е имал куче"

11:26 ч.

          Отварям тази тема с цитат, чийто автор ми е неизвестен, но убедително твърдя, че има истина изцялото му съдържание.       


          Откакто се помня, толкова години наред, винаги съм искала да се будя до една мокра муцунка, да се смея на тромавите движения, да държа лапички в ръцете си, че сега, когато имам възможността да го правя, детето в мен ежедневно ми благодари, че най-накрая получава подаръка, който винаги е искало. Въпреки закъснението.


          Запознайте се с Бостън! Най-великолепната смесица между голдън и лабрадор. Все още е на едва петдесетина дни и е в бебешката си възраст, в която, колкото и време да прекараш с него - не можеш да му се нарадваш. Сънливият му поглед, ушите му, които пляскат като плавници, засилката, с която тръгва към теб са само част от очарованието му. Тепърва ми предстои да го опознавам, да го уча (мразя думата дресирам), да си ставаме по-лоялни един към друг всеки ден. За всичко това нямам търпение, но най-вече: нямам търпение да му купя повод и за деня, в който ще си направим първата разходка.

          Чувала съм как хората твърдят, че няма толкова чиста любов, отколкото тази на кучето. За първи път видях част от това, когато тази седмица ударих кутрето на крака си и извиках от болка, а малкият, въртейки се около мен, скимтеше. Почти останах шокирана и, разбира се, веднага забравих какво ме боли.

         Та, сега когато имам, labradorable същество до себе си, нямам търпение за годините, които предстоят - да го гледам как от четири килограма и бебешка козина, се превръща 60-сантиметров господин с доблестна осанка. Излишно е да казвам, че откакто го имам - игрите са повече, вечерите са по-дълги, разговорите продължителни, а смехът е основен рингтон на апартамента. Онова, което сега осъзнавам, като горд стопанин на куче, е, че те сплотяват и сближават хората, много повече, отколкото съм очаквала. 
        И е специално.

You Might Also Like

0 коментара