End of summer book tag
13:56
End of summer book tag
Краят на лятото
наближава и макар че за мнозина това са лоши новини, за мен е единствено
вдъхновение. Обожавам края на август и началото на есента и с трепет очаквам
най-хубавите четири месеца от годината.
Затова и реших
да изпратя книжното лято с този таг, който обобщава слънчевите ми емоции и
най-запомнящите се моменти с книга в ръка. Наместих тринадесетте асоциации по
начина, по който кореспондират с моите идеи за лятото и искрено се надявам да
ви харесат и да ги пригодите към себе си.
1. Изгревът на
лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.
Тук
определено вписвам „Короната” на
Кийра Кас. С нетърпение чаках да се прибера от Великобритания, за да мога да я
прочета. Друг е въпросът, че очаквах малко повече от нея. Повече за ревюто ми тук.
2. Прекалено топло, за да
изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.
„Елинор и Парк” на Рейнбоу Роуъл. Мисля,
че беше края на юли месец и един от най-уютните дни през това лято: събудих се,
изпих сутрешното си кафе, зачетох книгата и към шест и половина следобед, вече
беше прочетена. Натъкнах се на един много специален цитат именно от нея:
„Не беше хубава.
Беше като произведение на изкуството,
от което не се очаква да е красиво,
а да те накара да почувстваш нещо”
3. Летен плажен бар:
Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта
вкъщи, вместо да излезеш с приятели.
Неподражаемата „Илумине” на Ейми Кауфман и Джей Кристоф.
Почти месец след прочитането ѝ, а аз все още помня заряда на редовете ѝ. Толкова
се вълнувам за продължението, че само мисълта за него, ми образува пеперуди в
стомаха. Отново и отново бих избирала вечери прекарани с тази книга пред това
да се събирам с приятели. :D
4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.
Това
лято не пътувах много из България, ако не броим тозимесечния ми десетдневен
престой в София (където признавам си, не прочетох нито един ред от
заплануваните ми две книги). Въпреки това, пътувах до много от плажовете край
Варна и най-съществен спомен ми остана четенето на „Самодива” от Краси Зуркова.
5. Студена лимонада:
Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.
Предвид
предварителните ми високи очаквания за книгата, “It ends with us” на Колийн Хувър не започна по
най-убедителния начин. Въпреки това, от лоялност и любопитство, се амбицирах да
продължа с книгата, докато не разбера за какво е цялата шумотевица. Добре, че
останах до края с нея. Това е едно от най-добрите ми литературни попадения през
това лято.
6. Охлаждащ Starbucks:
Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.
Определено
книгата, която в момента чета и с която ще изпратя последния истински летен
месец – „Стъкленият меч” от Виктория
Айвярд. Цялата атмосфера на книгата е студена, а в комбинация със сцените на
ледени води и студени морета, наистина си е охлаждащо четиво за жарките дни на
лятото.
7.
Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и
определено не ти хареса.
Може би
най-разочароващата книга това лято беше “The
problem with forever” на Дженифър Арментроут. Хипнотизиращо
цветната корица и ревютата в goodreads веднага ме развълнуваха и ме накара да
прочета историята. Въпреки очакванията, книгата ми беше мудна, лишена от
всякаква динамика и никак, ама никак не ми хареса.
8. Слънчасване:
Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.
Тук вписвам
една книга от преди две лета, която така и не мога да преживея все още – „Другата Болейн” на Филипа Грегъри. Исторически
роман, от който очаквах толкова много, че просто не можех да спра да чета и да
се примиря, че това не е моята чаша с чай. Буквално прекарах два месеца от
лятото в опити да я довърша и да я прочета. Така и не успях.
9. Диня и пъпеш:
Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.
Връщам се в
миналото лято и веднага споменавам „Ние,
лъжците” на Е. Локхарт. Тъкмо бях свършила двудневната си смяна на работа и
реших да си купя новата книга на Егмонт и само за един ден преживях цяла
палитра от емоции. Бях изненадана, натъжена, меланхолична, заинтригувана и все
още пазя хубави спомени от книжката.
10. Дъжд и хамак:
Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.
“Имаш
само един живот
и
всъщност е твой дълг
да
го изживееш
по най-добрият възможен начин”
- „Аз
преди теб” на Джоджо Мойс
11. Златно слънце:
Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.
Сборникът с
разкази „Летни дни, летни нощи”. Само
докато гледах корицата и бях готова да си представям необходени плажове, скрити
лагуни, бонфайъри, закътани планинско-речни места, пълни със смях компании,
първа любов и онова чувство „we will be forever young”. Сериозно! Само от една корица. Мисля, че
мечтите ми и фантазиите ми бяха доста по-експлодиращи в съзнанието ми и заради
това повествованието малко ми убягна и всеки следващ разказ ми се струваше чужд
и дистанциран. :D
12. Лятна любов:
Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.
Трилогията
на Ерин Уат, от която са излезли двете книги „Хартиена принцеса” и „Нараненият
принц” (Paper princess/Broken prince). Дори
не ме карайте да започна да ви обяснявам с какво вълнение разгръщах страница
след страница и с каква непримиримост се борих с достойната-за-сапунки-логика
на книгите. И въпреки това – емоцията, двойката, вълнението бяха единствени по
рода си това лято. Нямам търпение и за последната част!
13. Залезът на лятото:
Книгата, с най-красивия финал.
„След теб” на Джоджо Мойс. Цялостно
погледнато книгата не ми хареса толкова и намирах доста излишни моменти в
историята. Някои глави вървяха много бавно. Въпреки това не мога да отрека, че
причината да е една от най-запомнящите се книги това лято, е свързана именно с
вдъхновяващия край на историята и поуката, която носи. Щастлива съм, че склоних
да прочета продължението, определено ми заговори за повече причини да обичам
живота.
Това е!
Надявам се да
прочета и вашите обобщения за начина, по който любимите ви летни четива са ви
повлияли. (:
0 коментара