Blogmas #8: Следколедно, пълнопразнично и да обичаш Декември

2:02 ч.


Весела Коледа, посетители! 

Искам на първо място да ви пожелая здраве и вдъхновение! Да бъдете щастливи, да пазите духа на добротата през следващите 365 дни от годината и най-вече да създавате причини за усмивки-сияние. Обичайте и бъдете обичани - всепоглъщащо, безрезервно, истински. :) хх 

Та, връщам се тук - малко позакъсняла, малко тъжна от бързо преминалия декември, но пълна с толкова много празнично настроение, което някак успях да складирам в изобилие и което, заради цялото натоварване в работа, не мога да изразходя все още. 

Току-що качих близо стотина снимки от последните седем дни, които толкова силно исках да споделя с вас, да ви разкажа коледните си истории, да ви заредя с част от моята Коледа, че ми става малко виновно, че качвам едва десетина от тях. Прекалено заета от срещи със стари приятели, сбъдване на желания в списъци, приготовления за празниците, пазарене и с един-единствен почивен ден, сега е най-първият ми свободен момент! И бързам да ви споделя няколко основни момента, от онова, което ми се случи - предколедно, с мисъл за вас. :)

Невъзможно е да прекараш декември без коледни филми. Поне не вярвам в такъв сценарий. Любимият ми "Ваканцията", "Елф" и класиките "Сам вкъщи 1&2" са домоментата ми компания във вечерите след работа за приспиване и докато готвих със сестра ми коледните сладки. Тази година техният брой излезе много по-малък и почти символичен, отколкото всяка друга година, и дори сладките са доказателство за това, че животът ми на възрастен, натежава. :D Поне вариацията ми на тема "коледна френска селска торта" се увенча с успех - и може ли иначе, когато в рецептата е написано маскарпоне. <3 ;d


Aз съм от хората, които предпочитат да подаряват подаръци, пред това да му бъдат подарявани. Обожавам да правя хората щастливи по Коледа и съм ненаситна, съвсем сериозно съм на мнението, че мога да похарча цяла заплата за подаръци на приятелите и познатите ми, и пак няма да ми е достатъчно! Имам някакво свръхсилно заседнало чувство на отговорност да влизам в обувките на Дядо Коледа по това време на годината. Този декември подарих 24 подаръка, направих 33 коледни картички и споделих 6 кутийки с лакомства. Иии, с това обобщавам всичките ми познати. :D (almost, but really)


































В промеждутъка от време бях на коледно фирмено парти, коледна сбирка с момичетата от класа и коледна сутрин на курабийки и кафе в компанията на най-добрите ми приятелки от гимназиалните ми години. Толкова, толкова, толкова смях! Все пак си пожелавам още много по толкова от него.


На Бъдни вечер и на Коледа бях застъпена в пълни смени на работа, което малко ме натъжи и ме направи емоционална, докато прекарвах най-любимия ми празник в телефонната слушалка, вместо в домовете на бабите ми. Но без да добавям повече мелодраматизъм, отколкото трябва, ще кажа, че за сметка на това имах възможността да прекарам най-любимият си декемврийски ден на 23-тото число от месеца.

Когато със сестра ми най-накрая смените ни се застъпиха, когато гушкахме две бебета на най-добрите си приятелки цял следобед, когато целият апартамент миришеше на джинджифил и канела, през печенето на десерти и елегантното обличане за балет в драматичния театър. Без да искаме,се натъкнахме на театралните годишни награди, прекарахме страхотно пред сцената на талантливите балерини и балетисти, влюбихме се в постановката на "Лешникотрошачката" и завършихме вечерта със среднощна разходка сред мъгливите улици и вкусен голям subway. Когато изкуството среща простотата на ежедневието под блясъка на коледните светлини :D 


Приключвам този пост (който без да искам стана тоооолкова дълъг) със споделяне на любовта си към тазгодишните ми коледни подаръци. Четири книги - една от които е най-любимата ми независима книга, а другата е първата от най-любимата ми поредица. <3 Няма по-хубаво чувство от това, което книгоман изпитва, когато получава изненадващо огромен брой книги. При това на Коледа! При това книги със сантиментална стойност!


С илюстрираното издание на "Хари Потър и философският камък" се върнах обратно преди точно шестнадесет години, точно в началото и съвсем точно си припомних какво е чувството да вярваш истински. Все едно си се прибрал у дома след дълго странстване. 


ПС: Това е за един следващ пост, но въпреки това искам точно на теб (ти, който прочете това) да ти благодаря. При това много повече от само веднъж

You Might Also Like

0 коментара