Sunset boulevard; vol.1

10:38


Тюлът на дантелената петроленозелена рокля се завъртя и зашумя, имитирайки звуците на стъпки сред есенни листа. Парфюмът, пропит в кожата й, изпълни стаята с аромат на сладка ванилия и екзотика. Златната масивна гривна на ръката й заромони, когато тя блъсна вратата на хотелската стая в рамката. Токчетата на обувките й бясно жулеха белия ламинат на пода.  Тя извади фиба след фиба след още една от кока си, а кичурите на кестенявата й коса се спуснаха водопадно.
Протегна напред дланите на ръцете си, облагайки ги на рамката на тоалетката. Погледна отражението си в огледалото, посипана беше с изящество. Задържа се така за секунда. Вдиша. Разтресе главата си. Повече не можеше да си забранява. Водопадът се спусна от очите й.
Блясъкът заплака.
Може би заплака, щеше да е сигурна, ако помнеше какво е да плачеш. Предполагаше.
С бърза крачка се отправи към шестметровия френски прозорец и отпусна ръкохватката му. Прозорецът отвори гледката към необятната красота на града. Градът на ангелите. Градът, който тази вечер, с прохладния си тихоокеански бриз разхвърляше хаотично прахоляците на руините от краха на мечтите й. Съживяваше демоните й.
Вдиша въздухът, опитвайки се да се концентрира. Уви, задушаваше се. Впери поглед в новоизгрялите светлини на младата вечер, но съзнанието й викаше пред нея картините на някакъв умирисан във ферментирал алкохол детски спомен. Залипсва й. Заслуша се - в пиршеството на улиците, сирените на автомобилите, динамиката на януари. Откриваше единствено тишината, която опасно викаше на бис гласа му.
Ръцете й затрепериха по лицето й. Следите от скъпата й спирала останаха по пръстите й. Следите от тазвечершното представление оставиха белези в душата й.
“Кой плаче за разбитото си сърце?!” Онези, които вярват, че сърцето може да бъде разбивано. Не и тя.
Не и тя, на която й отне двадесет и осем години, за да може да избере мечтите си. Цели двадесет и осем години! И да ги получи всичките за шест часа и половина.
Роклята й да е Ели Сааб.
Бижутата Тифани.
Обувките Сен Лоран.
Да я посрещне изгревът на Лос Анджелис. Да осъзнае, че са били само желания и че мечтата е друга. И няма да я има.
Мечтата й - недостижима.
Годините изгубени.
Душата празна.
А тя самата - заседнала,

в булеварда на залеза.

You Might Also Like

0 коментара