Сред чаршафите,

четири възглавници на кръст.

Разпиляна е косата ми в завивките,

а ръцете ти докосват ми извивките.

Извивам миглите си в утрото

и утрото ме гъделичка,

сънливо гушвам те и поздравявам,

тази декемврийска сутрин,

в малка, наша Коледа

си заживявам.

 

Сред намачкани чаршафи оставаме да полежим.

сред чаршафите, палатка-дом да построим.

Докато светът навън празнува,

и снегът променя го в бяло,

в леглото –

без да се разчува –

аз и ти ставаме 

цяло.

 

Едни намачкани чаршафи,

а сред чаршафите лежи с нас денят.

Все събужда в мене чувството

на коледната утрин,

все събужда в мене чувство

на безумен копнеж.

 

Тази Коледа,

не ми трябва друг повод

да те обичам

повече.