Короната от Кийра Кас - последен поглед върху поредицата

12:18 ч.


Книга: Короната
Автор: Кийра Кас
Издадена: 2016 г. 
Жанр: антиутопия, романтика, young-adult
Оценка★★★

"Дай почивка на разума си. Довери се на инстинктите си. На сърцето си"
" Сърцето ми ме ужасява."
 
  
Въпреки, че съм ограничена от факта, че трябва да споделя минимално спойлъри относно завършека на поредицата, ще се постарая да бъда максимално изчерпателна и честна по повод мислите ми върху „Короната”. 

Четенето на поредицата започнах без големи очаквания, без предварителна настройка, че ще чета някакъв литературен шедьовър. По-скоро отворих първите страници с надеждата да получа доза сладникавост и успокоение, надявайки се, в най-добрия сценарий, че „Изборът” ще ме изкара от болезнения период, в който бях попаднала. Та, четейки, историята ме развълнува, героите ме караха да се усмихвам, атмосферата, създадена от Кийра Кас ми създаваше едно мечтание, което ми даде така търсеното уединение. Нито една от четирите книги не ме е разочаровала, просто защото вече познавах писателката и знаех, че въпреки липсата на онова усещане, че чета истински стойностна литература, ѝ бях благодарна, че ме връща към нещо мое, различно и разтоварващо.



Обожавах Максън и Америка, обожавах приказната Илеа и брилятността прозираща през лукса, изтънчеността и оплетените любовни взаимоотношения. А и борбата за любов, и изобщо осъзнаването кого да обичаш винаги е била идея близо до сърцето ми.


Единственото, което очаквах от „Короната” беше да продължи да ми дава това усещане на уединение и съмишленост, разбиране и всеотдайност, идваща през действието на героите. Уви, този път – дали заради предългата пауза от двете книги, или заради някаква предварителна настройка – нещо в сюжета ми липсваше. Онази емоционалност и дори истерия тип „искам ги тези двамата заедно!!!” отсъстваха. Достатъчно притеснителен е фактът, че най-силно бях развълнувана от това да знам – как, по дяволите, е изглеждала златистата ѝ рокля за коронацията, отколкото каквото и да е било друго в сюжета. :D



Не обожавам факта, че нотката на изказа в „Короната” не следваше продължението на тази от „Наследницата”. Фокусът беше някак си изместен, пренабързано се случиха прекалено важни моменти, дори най-важния момент, свързан с избора на Идлин. Не, че е неочакван, просто съм сигурна, че ако препрочета „Наследницата” и след това се върна на „Короната”, ще усетя рязката разлика и доста по-явната ѝ симпания към друг от кандидатите. Твърдя, че изборът ѝ беше недобре разказан и развит, камо ли път толкова емоционален, колкото последните диалози разкриваха, че е. 



Искаше ми се да се върна за последно и да разграбя, колкото се може повече от емоционалния заряд на книгата. Чувствам се преждевременно ограбена, защото след предните четири книги, вълнението ме държа с дни наред, а пък сега, когато бях готова да впрегна цялата си емоция, тя не успя да заживее сред страниците на книгата.

Може би пък съм имала повече очаквания, отколкото съм си мислила. Но пък след 3-4 години в четене, вероятно е нормално.



"Може би не първите целувки трябва да са незабравими, а последните"

You Might Also Like

0 коментара