Обсебен

22:01 ч.



Прегръщаш тъмното.
И още преди да се опариш на жарта, 
тя вече е станала на дим и прах.
Светлинки във въздуха -
опрашени премрежено изгасват.
Ръце напред, измежду пръстите изнизва се -
любовта ти,
любовта ми.
"Белезници сложих,
да те притежавам - 
по много да си мой.
Ще те обсипя с грижи,
угрижено ще давам.
И вниманието ми,
и разното нещо, любов дето наричат;
всичко."
(начело с трезвата зависимост.)
А тъмното рисува форми, и не му трябват очи, за да види,
че затворникът, не е онзи с белезниците.
И вижда -
хлапашкото захващане, 
налудничавата ти убеденост, че не можеш без него.
Заклещеният си ти.

И притежаваш нищо.
А нищото притежава теб. 


You Might Also Like

0 коментара