Хаос е.

19:22 ч.


Чаршафите са измачкани,
възглавниците са в безпорядък,
хавлиите са пръснати по пода.

Прозорецът е забравен отворен в стаята.

Вървя
и по паркета оставям мокри следи,
а пушилката от градските спирки
влиза и полепва след тях.

Чувам вятърът,
който има свободата,
сам да довее прахоляка –
на това коя съм.

Скитница съм
сред толкова парчета,
че мога да си създам дом от пъзели.

Вече не ми се рискува с прашинки - остатъци.

Затова
нека да е мръсно,
хаотично,
неприлично
за пред хора.

Нека да съм гола,
уязвима;

само да съм своя.

Търся си смут,
по много да ме заплита.

Да е хаос навсякъде –
сред стаята,
сред тялото,
сред мислите,
в сърцето ми.

В неподреденото да оцелявам.
Не пореден да ми е животът.

Да е без - по - рядък.

За да е шедьовър. 

You Might Also Like

0 коментара