Френски макарони - конфети и католическият Великден

14:56 ч.


Март месец във Великобритания си е натоварен откъм празници – на шести се чества деня на майката, на осми – международният ден на жената, на седемнадесети е католическият празник Свети Патрик, а месецът завършва с католическото честване на Великден. Съвсем лесно е да усетиш духа на всеки един от тях, защото британците не пропускат да украсят големите търговци центрове, витрините на известни брандове и заведенията в цветовете, честващи съответния празник. Може би имах прекалени очаквания за честването на Свети Патрик и не успях да си открадна и мимолетно усещане от празника (главно заради лудницата по центъра и данданията на почерпени хора :D), но за сметка на това – си откраднах още един Великден за тази година.


Не съм сигурна до каква степен съм обяснявала за любовта си към Zoella, но въпреки липсата на достатъчни суперлативи от моя страна, тази ми любов не подлежи на съмнения. Клиповете й ме карат да се чувствам толкова спокойна, вдъхновена и пълна с живот, че буквално изпитвам cravings към нея, ако поредното й клипче закъснее прекалено много. Та, отварям темата, защото отново – Зоуи не пропусна да предаде любовта си към всичко празнично и фестивално, с най-новото ѝ видео за шест лесни сладкарски и съвсем великденски рецепти:



Да живееш в студентска квартира не е от най-изисканите периоди в живота на човек и неща като притежанието на миксер, например, често спадат в категорията „прекалено луксозни да притежаваш“. Много ми се искаше да опитам да направя въпросните конфети целувки, но поради очевидни причини, ударих на камък. Затова пък експериментирах и на базата на нейната рецепта (плюс добавка от царевично брашно), направих своя интерпретация и приготвих конфети френски макарони, които отново въпреки липсата на подходяща тава, се получиха прилично. И за да не е съвсем семпло, приготвих и ванилови мъфини с парченца шоколад (по рецептата на Супичка), а за „макиажът“ им на къпкейк използвах масления крем от клипа на Зоуи. Публикувам ви рецептите – един месец по-рано от православния Великден и ви уверявам, че макар да не изглеждат съвършени, са съвършено вкусни.
 

Френски макарони „Конфети“

За черупките:

4 белтъка
150 грама пудра захар
50 грама царевично брашно
1 ванилия
цветни бои за украсяване

За украсата:

200 грама бял шоколад
захарни пръчици




Цялото разбиване на яйцата с пудрата захар и царевичното брашно направих в комбинация с пасатор и тел. Първо се разбиват яйцата и постепенно се добавят сухите съставки до получаването на хомогенна, гъста и лепкава смес. Накрая добавих ванилията. По подразбиране е и че нямах точна мерилка, затова имайте предвид, че това са ориентировъчни съотношения – възможно е да използвате грамове в плюс или минус.
Когато сместа е готова, се разделя на равни части в купички, в които се добавят цветовете, които сте си избрали. Оттам сместа се пренася в торбички (или шприцове) и върху хартия за печене се оразмеряват приблизително еднакви кръгове. Пекат се на 180 градуса в предварително загрята фурна, докато набъбнат и не са прекалено меки при допир.
За украсата – разтопете шоколада на водна баня и се подсигурете, че черупките са студени, преди да направите „потапянето“ им в шоколада. Слепвайте ги две по две, междувременно ръсейки ги със захарни пръчици.
Воала!
Имате около двадесет и пет френски, пъстри макарони.



Мъфини с парченца шоколад и маслен крем (по тази рецепта)

За мъфините:

 2 чаени чаши брашно
 2 яйца
 125 грама масло
1 чаена чаша захар
½ чаена чаша прясно мляко
1 бакпулвер
ванилия
млечен шоколад, настърган на ренде или натрошен

Първо се заемате със сухите съставки – пресявате брашното и добавяте бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата (на стайна температура), добавяте захарта и разтопеното масло и отново разбърквате добре. Накрая прибавяте и прясното мляко, също предварително извадено от хладилника.
Към течните съставки, малко по малко, добавяте брашното. Накрая добавете и настъргания шоколад и разбъркайте, така че сместа да стане равномерна. Разпределяте го на равни части в хартийки за мъфини или в тава за мъфини, като се подсигурете, че не добавяте прекалено много от сместа, тъй като има вероятност мъфините да бухнат прекалено. Аз ги пекох на предварително загрята фурна, на 200 градуса, за около 15 минути.

За масления крем:

125 грама масло
200 грама пудра захар
1 ванилия
1 супена лъжица прясно мляко


Добавяте маслото в миксер и разбивате, докато сместа не стане гладка. Към нея добавяте пудрата захар, ванилията и супената лъжица прясно мляко и оставяте под миксера, докато сместа не стане хомогенна.
                Отново се подсигурете, че мъфините са изстинали, преди да добавите крема отгоре им. Използвайте шприц или торбичка, за да облечете мъфините в маслената глазура. За украса можете да експериментирате с шоколадови яйца, захарни пръчици или захарни фигурки, разтопен шоколад и изобщо – каквото ви е присърце.
                Оставете ги да престоят 20 минути в хладилник.



Нещото за британския Великден е, че тук яйца не се боядисват и ми беше изключително трудно да намеря хубава боя за яйца, с която да боядисам каквото и да е било. Единствено червеното ми се получи, а и предвид процента на счупените яйца, може би е по-добре, че така се получи. Британците честват Великден с „Easter Egg Hunt”, което представлява игра за търсене на шоколадови яйца. Условията варират спрямо това как си ги измислиш и могат да бъдат – търсене на най-много яйца или търсене на най-голямото яйце. Победителят получава същото като победения – шоколад, шоколад, шоколад. Интересното е, че имат такова разнообразие от шоколадови яйца, бонбонени яйца, яйца в шоколадови гнезда и прочие, че шоколадовата им индустрия със сигурност достига пика си в дните около Великден.



И, търсейки нещо конкретно във великденски отенък, се отправихме към любимия ми Wollaton Hide and Deer Park, за да станем част от празничния им фестивал, craft-панаир и въпросното „голямо“ издирване на шоколадови яйца. Отидохме – закъснели за каквото и да е било, а аз си вкорених осъзнаването, че британците наистина обичат да приповдигат и да придават повече смисъл на нещата, каквито са всъщност. Имам предвид – как така две-три сергии, се вписват под наименованието „панаир“.
Пропускам разочарованието си и целият misleading на който бях подложена и ви оставям в снимките на прекрасната ренесансова резиденция на Елизабет I. Съвсем сериозно, тази красота и наполовина не може да се предаде със снимки.




You Might Also Like

0 коментара