Отвъд искрящите светлини на висящите полилеи, покрай завистливите дами с почти настървен блясък в очите, скрил хилядите им недостойни усмивки, и точно след мъжа, който им се кикотеше с червендалестото си лице, стоеше фина млада дама, която държеше чаша просеко в лявата си ръка. Тя стоеше до балкона на скъпото имение и смело отпиваше от питието си. Един от сервитьорите по-рано ѝ беше...

Read More...

 Едни намачкани чаршафи. Сред чаршафите, четири възглавници на кръст. Разпиляна е косата ми в завивките, а ръцете ти докосват ми извивките. Извивам миглите си в утрото и утрото ме гъделичка, сънливо гушвам те и поздравявам, тази декемврийска сутрин, в малка, наша Коледа си заживявам.   Сред намачкани чаршафи оставаме да полежим. сред чаршафите, палатка-дом да построим. Докато светът навън празнува, и снегът променя...

Read More...

 Може би затова намираменедокоснатия сняг за толкова успокояващ.Все пак, има ли по-лесен начин, по който можем да оставимследата си? ...

Read More...

         Дядо Вангел сложи катинара на портичката и коцук-коцук изчисти още веднъж пътечката пред нея. Снегът беше валял неуморно вече седемдесет и два часа и двамата с жена му – баба Лада, бяха заклещени в малобройното село за Коледа. Децата нямаше да дойдат от големия град да празнуват, бяха се обадили предния ден да си кажат, че времето е лошо, а и...

Read More...

 Има пет сезона през годината. Петият е коледният. Не признава нито промените, нито времето, нито орбитата на Земята. Умело си смесва полюсите и всичко външно е маловажно, за да е важна само температурата вътре. В душата. Стопля се - от приготовленията цял месец, от златистите топки и червените носове на елените, от горещите шоколади с домашни бонбони, медени курабии и бабеният тиквеник върху печката. От пълната...

Read More...

 Снежинките по бузите се топят, по същия начин, по който се топи и времето.   В такт ли танцуваме този живот, докато падаме, ще разберем чак когато то спре.   Снеговалеж е животът. Валим с различна скорост. И тиктакаме.   Тик так, Тик так, тик т... ...

Read More...

 Нека направим така – ще те изчакам малко след полунощ. Ще вдигнеш ръцете и шала си за прегръдка, ще стоплиш ръцете ми. Ще влезем в колата, ще пуснем музиката, за да чуем Синатра. Джазът ще ни отведе в двадесетте на миналия век и всичко тепърва ще започва. Ще се разходим из града, ще се запознаем със сенките, ще сочим коледните светлини и ще...

Read More...

***        Ангел излезе от джипа и кракът му потъна в снежната преспа. Направи няколко крачки, разчиствайки пътя до другата пасажерска врата и я отвори. Елена му подаде ръката си и го посрещна с усмивка. Чак сега истински ѝ се откри необятността на хоризонта. Зачуди се как бе възможно само в една гледка да се съдържат толкова противоречиви усещания. Градчето в подножието беше...

Read More...

 Ето, дървата вече пукат в камината.Оцветяват в жълто малкото пространство на сгушената хижа и се опитват да я стоплят. Да я предпазят от първия повей на вятъра. Навън е бяла приказка. Снежинките се сипят на парцали и рисуват танца си във въздуха. Природата най-накрая е заваляла в спокойствие.Тихо е навън. Шумно е вътре. Непречещо, допълващо някак. Съвпадат си с тишината звуците на тракащите прибори, къкрещата касерола, свирещият...

Read More...

 Айнщайн казва, чевремето забавя,отнесено къмскоростта на светлината.Аз казвам, чевремето забавя,отнесено къмскоростта, с която се влюбвам.Ти и любовта,това е гравитация.  ...

Read More...

 Здравей, Аз все още се нося в себе си. Пиша ти, за да ти призная, че често ми пречиш да продължа. Да се изправя срещу нови страхове, да опитам нови вкусове, да разбера най-накрая какво е свободата да диша в теб. Знаеш ли, мисля, че го правиш нарочно. Толкова мразиш нещо да приключва, да се износва и остарява, че се опитваш всичко старо...

Read More...

   Приказкитевинаги обещават, че заедно можем да получим нашето  „и заживели щастливо“.   Но понеже приказкитене издават,питам "винаги ли да е хубав краят, трябва да сме двама"? ...

Read More...

 Да беше като другите – всеки делник, точно в осем да ме търсиш, да знам как пиеш питието си, колко лед добавяш в чашата, и колко пъти си готов да произнеш името ми, само за да предизвикаш апетита си.   Да беше като другите – да играем на въпроси и отговори докато се опознаваме, да предполагам какви са и въпросите, и отговорите, и,...

Read More...

 -        — Ще се срещнем! – прошепва ми с такава предопределеност, че същността ми потрепва. Онова, което почти прилича на гласа му, задържа вниманието ми, докато всичко в мен гори. Усещам силата на собственото си блестене и се страхувам, че може би това е моментът, в който безвъзвратно ще го изгубя. Не познавам съществуване без него. Не знам коя съм без него....

Read More...

 Да, душата ми има следи от употреба и сърцето ми доста е закърпвано.   Да, наивността ми е изпочупена, щом е щурмувана от лъжи.   Да, всеки копнеж съм изстрадала, затова, че само копнеж е останал. Да, мечтала съм до пръсване, до възкръсване, до скъсване – на всички надежди за хубаво бъдеще.   В нещастието преструвала съм се щастлива, щастие съм губила в...

Read More...

 Бих лекувала отново сърцето си, бих се давила в сълзите си, бих се борила със себе си, демоните си, другите.   Бих преживяла съжалението отново. Бих изстрадала исканото – неслучило се. Бих била благодарна на болката.   Не променям нищо.   Защото - от всички хубави неща, които така и не ми се случиха, най-хубавото е, че тими се случи. ...

Read More...

 Любовта тине беше достатъчна,за да удържикапаните на времето.За любовта мине беше достатъчно,да нарастнес времето.Достатъчнов любовта ниразминавали сме сесвремето. ...

Read More...

 Ще се разходя сантиментър по сантиметър по тялото ти.С интерес ще обходя кожата ти, линиите на вените ти, пътеките до сърцето ти.Ще те слушам как разказваш истории - за белезите от детството и синините по лактите.В усмивка ще целувам бръчките от щастие по очите ти.Аз съм изследовател на красотата ти,та тя цялата е околосветско приключение.Ще посрещам изгревите с руменината на бузите ти,ще ми...

Read More...

 Отпиваш от мен.Бавно, постепенно, настоятелно.Черпиш от мен,черпиш истории,аромати,глътка по глътка,завземаш душата ми.Наливаш си.Позволявам ти.Нека да горя по устните ти,да сладея по непцето ти,да гъделичкам сетивата ти.Напиваш се.Докато паря по кожата ти,докато задържа,докато прегреша,докато премрежа - погледът и желанието ти.Сипваш.Часовникът тиктака.Чашата щрака.Бутилката се върти по земята.Питието е почти забрава.Преглъщам да те питам.как привършва то,а жаждата остава? ...

Read More...

 Ще открадна всичките ти първи пъти,ще бъдеш отново и дете, и момиче, и жена.Ще заживея в теб с няколко истории - във всички до една ще те обичам.Ще пробягаме полетата с рапица на девет,ще гоним вятъра, тичинките на глухарчетатаи първите любовни трепети.Ще те изпускам,за да засядам в теб, особено когато ме няма.Ще пониквам като плевел в съзнанието ти,ще обърквам,ще разбърквам,ще побърквам -сърцето ти.На четиринадесет.Ще...

Read More...

 Давах ти години наред – да се научиш, да пораснеш, да опиташ   -         -  от горчивото в живота.   Давах ти години наред – да се намериш, да помечтаеш, да полетиш   -         - в илюзорни, твои светове.   Давах ти години наред, да ме поискаш, да ме обещаеш, да ме заобичаш   -         ...

Read More...