Заклевам се, че се опитвах да те забравя.
Изкоренявах те от мозъка си
до последна мисъл в него,
изтърках те от кожата си,
усещанията на пръстите,
на устните,
до кръв прехапвах си езика,
за да вкусвам само болка,
не и теб.
Само че си пуснал корени,
навътре, толкова дълбоко,
след дъното на сърцето,
и си се врязал
измежду ребрата ми,
покълнал си в дробовете ми,
и всеки път щом дишам,
вдишвам и за теб,
създавам те.
Мразя те за това, което ми причиняваш.
Повече мразя себе си, че ти позволявам –
да се преструваш на цвете,
когато си плевел,
а аз късам венчелистчета,
без някога да знам
дали ще ме обичаш.
