2009 година е.

Септември, краят на лятото.

Стоя с най-добрата си приятелка в любимата ни сладкарница след ден, прекаран в пазарене за книги и пием студени кафета към шест следобед. Тя седи на люлката, а аз съм на стола срещу нея и я слушам как се втурва да ми обяснява за тази нова поредица книги, за която ще правят сериал. Разказва ми синопсиса, а умът ми шава някъде в пространството, рисувайки думите ѝ за гарвани, двама братя, кръвожаден вампир, слабохарактерна главна героиня със студена красота, някаква вещица и много, много драма. Слънцето се спуска към залез, а тя толкова пламенно споделя сюжети, че ми е трудно да не се влюбя в любовта ѝ към главния герой. По това време тя е фенка на сериала „Изгубени” и обожава Буун, въпреки че той умира в самото начало на първи сезон. За нейно огромно щастие, актьорът е кастнат в главната роля на Деймън Салваторе (любимецът ѝ от поредицата) и по всичко личи, че думите ѝ са само началото на нещо съвсем ново, съвсем различно, съвсем наше.

Прибирам се, под ръка с новата си книга, и търся в google повече за сериала. Виждам българката, която ще играе главната роля, виждам и Иън Сомерхалдер и съм „еха, годините са му се отразили твърде позитивно”. Разбирам я защо вече го обича и започвам да чета, за да опозная повече и нейната любов.

Поредицата „Дневниците на вампира” ме заставя посред нощите, в неуморно четене, в страница сред страница, залутана в емоциите си и тинейджърското желание да търся магия, вълнение, привързаност отвъд училищната реалност. Дотолкова се влюбвам в поредицата, че когато ставам част от журналистическия клуб в гимназията само няколко месеца по-късно, тя е първата, която препоръчвам на съучениците си.

Ето я и статията, която написах тогава - преди осем години и абсолютно некоригирана.

Историята разказва за живота на американската тийнейджърка  Елена Гилбърт, която е типичното американско момиче – сдържана и самоуверена , момичето , което е мечтата на всяко едно момче , момичето , каквото всяко друго момиче иска да бъде.Макар многобройните й ухажори, никой никога не е успявал да предизвика интерес в нея , никой никога не е запалвал бурна страст в душата й. Но това е на път да се промени.

В малкото градче Фелс Чърч се появява мистериозният Стефан Салваторе – красив, възпитан и изискан , той прави всичко възможно да стои далеч от Елена ,упорито търси начин да не влиза в живота й. Колкото повече той се старае да я отблъсне, толкова по-голям става интересът на Елена към новото момче. С настъпателните си ходове и постепенното сближаване русокоската разбира, че Стефан пази забулена тайна от векове насам – той е обречен на вечен живот като вампир. Разцъфващата любов между двамата е помрачена от странните събития , които започват все по-често да се случват в града и от студенокръвният и арогантен новодошъл – Деймън Салваторе, по-големият брат на Стефан. В играта на добро и зло, Смит умело разкрива причината за враждата между двамата братя, огромният интерес на Деймън към Елена и „Пробуждане” завършва по драматичен начин, който ни кара с нетърпение да разгърнем страниците на следващата книга от поредицата.

 Какво се случва по нататък? Няма да издавам. Само знайте , че втората книга „Борбата” излиза на 09.11.2009 г. и е също толкова интересна. Ако пък искате да се запознаете час по-скоро с героите – вече има и екранизация на книгите , сериал , който носи същото заглавие. Той е дело на успешната американска телевизия CW, която отговаря за сериали като „Свръхестествено” и „Смолвил”.

Лично мнение: Определено това е една от  малкото фентъзи книги , които породи такъв огромен интерес от моя страна. Харесва ми факта ,че героите са много различни един от друг , всеки има своите принципи и се опитва да ги отстоява. Харесва ми това, че Елена е като ябълката на раздора, непрекъснати са споровете покрай нея и то не от другиго, а от братята. Що се отнася до тях самите , лично симпатизирам повече на Деймън. Стефан е прекалено сладникав и може би съм се уморила от еднообразието на подобни герои. Деймън е като глътка свеж въздух измежду всички комерсиализирани добри момчета, издигнати на пиедестал от поредната тийнейджърка. Самата му харизматичност е в това да бъде различен от другия. Съветвам ви – красотата на поредицата е огромна , затова четете. Мисля , че ако сте харесали „Здрач”,  ще останете доволни.

(...)

( :D )

Та, с течение на времето – разликите между сериала и книгите, станаха много повече, отколкото приликите някога са били. И въпреки това – и двете адаптации на замислената история ме трогнаха по толкова много начини. Исках да напиша този пост, защото сигурно за повечето „Дневниците на вампира” е просто поредния свършил сериал. Не за мен и изобщо.

Аз порастнах с него. От 16 до 24 години не съм пропускала нито една седмица, в която трепетно чакам нов епизод. Още помня онзи септември, когато двете със сестра ми лежахме и гледахме пилотния епизод. Още помня манията ни (нейната, моята, на най-добрата ми приятелка) по кожени якета, шалове и сини бижута в чест на лапис лазулис. Помня колко много оприличаваха сестра ми на Нина Добрев и как стана втора в конкурс за doppelganger. Помня как отивах на лагер, а по телефона най-добрата ми приятелка ми разправяше за епизода, който не можах да гледам на време, защото бях извън града. Помня колко много root-вахме за Delena всички и честно казано не мисля, че познавам някой, който да е бил за Stelena :D. Помня как взривихме апартамента от ярост покрай онази целувка на верандата на Елена между Деймън и Катрин. Помня какво дете бях тогава и съвсем реално – този сериал проследи най-съществените ми години от съзряването ми.

Пази спомените за връзките ми с момчетата – за онази, която започна с пиене на уиски на мекия под в един пълен апартамент към четири сутринта, за онази, която никога не беше; пази спомените за будните вечери с приятели, пази спомените за първите ми сривове и първата ми истинска любов. Събрал е толкова много асоциации, събрал е толкова живи моменти със саундтрака си, че се е превърнал в тотална част от мен. Затова и – предвид, че вече ме познавате – не е изненадващо да споделя, че когато казвам „довиждане на него”, казвам „довиждане” и на един период, който ме направи момичето днес.

Bittersweet e, честно казано. Ама май везната се накланя повече към тъжното, предвид сълзите, които изревахме снощи със сестра ми. Не искам да спойлвам сюжета на тези, които не са гледали, затова просто ще кажа, че финалният епизод си е въртележка от емоции. И отново – саундтракът. Мисля, че официално Дневниците е сериалът с най-добра музика.

Та, спрях се уж за малко, а то стана цял разказ :D Просто имах нужда да отдам почит на сериала, да си го запазя тук сред редовете и да си помня, колко много ми е дал. Поздравявам ви с ето тази песен и (ако изобщо някой е пропуснал) съветвам съвсем искрено да хвърлите едно око и на книгите, и на епизодите.

Била съм –

следа от червило по бузите,

нежно докосване по пръстите,

първа прегръдка по утрините.

Била съм –

няколко споделени тайни,

множество затворени рани,

нечия причина за порастване.

Била съм –

най-добра приятелка,

най-търсена довереница,

най-закрилян съмишленик.

Била съм –

редове прочетени книги,

дъждовни неделни следобеди,

незаспиване от среднощни епизоди,

усмихнати

крайбрежни

летни песни.

Била съм –

част от нашето заедно,

година от обещано завинаги,

Сега съм.

Едно благодаря, че те е имало.

Едно обичам те, че си начало.

Едно „искам да знаеш”, че е

трудно, когато те няма.

Сега това съм.

Едно съм.

То може и да ми помогне,

да се науча на другото,

което така и не можах да науча до теб.

От пределна заетост,

да съм толкова твоя.

да съм толкова наша.

Преди да стана своя,

преди да тръгна да се търся.

Преди да се уплаша.

         Обувам високите обувки. Онези, които надвикваха твоите и тропаха по тротоарите по време на първата ни среща. В онзи дъждовен следобед. Когато бях с теб.

         Рисувам точно два слоя червило върху устните си.  От онова с ягодовия аромат, което побърза да изтриеш с първата целувка. Първата ми целувка. Когато бях с теб.

        

         Слагам три на брой фиби в косата си и къдря кичурите си на букли. Досущ като онзи купон, когато ме гъделичкаше в дрешника и през смях разроши цялото старание на прическата ми. Направена нарочно, когато бях с теб.

         Поставям на врата си медальонът със сребърното сърце. Онзи, който ми подари за шестте месеца заедно. Същият, който след това носих четири години, осем месеца, две седмици и един ден. Когато бях с теб.

         Изливам целият парфюм отгоре си, че почти се задушавам от облака аромат. Викам дъха ти отгоре ми, дъха ми отгоре ти. И първият път. Когато бях с теб.

         Вглеждам се в огледалото, за да потърся познайница. Себе си, когато бях с теб.

         Не познавам се. Когато бях с теб.

         Друга съм. От когато бях с теб.

         Връщах се. Давах ти. Докогато бях с теб.

         Никога не ми е било непознато да те обичам в продължително време.      

         Дори много, след когато бях с теб.

        

      А сега – докато ме чакаш, докато гледам колко влюбен си още, докато държиш ръката ми, докато се навеждаш за обичане.

         Чудя се?

         Защо въпреки, че съм навлякла цялата ни история по себе си, напоила съм се в сантименталност от глава до пети и плачевно се опитвам да извикам любовта ми –  

         няма я.

         Няма ме.

         Има теб.

         Зачакан.

        

                          

        

        

        

         

            От както се помня (а аз помня ситуации в живота ми от двегодишна насам :D) винаги съм си мечтала един ден да бъда част от офис средата. В главата ми съм си рисувала какви ли не сцени: от първите мечти да нося черни, строги кейсове, през тинейджърската ми любов към coffee mugs-овете, до настоящата ми любов към матовите червила. И независимо колко съм пораснала, влечението ми към идеята – един ден с уверена походка и гордо вдигната глава – да правя бизнес на високи токчета, е останала непокътната.

            В чест на първата ми истиска работа като маркетингов и рекламен специалист, се спирам при вас с първа порция от едни запланувани бъдещи постове, свързани с успеха, красотата на the girl power и селфмотивацията.

            Често сутрин преди работа обичам да се снимам, особено когато в огледалото кимам одобрително на подбраните ми дрехи за деня. С това и във вторник сутрин тази седмица ми се роди идеята да си направя дневник на облеклата, който да споделя тук с вас. Затова – ако ви е любопитно как едно опитващо се да порасне момиче – се старае по час да подбере визията, която в строги среди е желана, заповядайте да разгледате снимките!

Понеделник:  класически черно

            Не съм човек, който някога е носил костюми, но се опитах максимално да се доближа до представата за консервативната класика. Чисто експериментално. :D Не приемам особено присърце комбото бяла риза + черен панталон, затова добавих към визията спортен потник, водена от идеята той да е разчупващият елемент. Според мен, прилична, широкоскроена и изчистена тениска би постигнала още по-добри резултати.  Уви, нямам такава. :D

Панталон – Zara

Потник – Zara

Сако – Second hand store

Вторник: denim is love ♡

            Черният панталон е възможно най-удобната дреха, в която съм се разхождала тази година. Затова и вторник задържа любовта ми към него, този път в комбинация с дънкова риза ¾-ти ръкав. Позволих си да сложа червено червило за първи път, откакто съм в офиса. Избягвам максимално да нося червилата си на работа, защото са със суперсилна наситеност, но пък – на денима, червените устни са му половинка. :D

Панталон – Zara

Риза – Sportmax Code

Матов гланц – L’oreal Paris (Matte 407 Smoke me up)

Сряда: the darker the gray, the darker the lipstick

            Тази рокля е най-добрата ми находка от Великобритания – за само 4 паунда. :D Обожавам линията, обожавам вднигнатото деколте до поло и никога не я намирам за абсолютно завършена, ако няма поне няколко тона наситено силно червило. Не прекалих, разбира се, с наслагването му, но нямате представа колко ми се искаше. :D

Рокля – Primark

Молив за устни – Golden Rose

Четвъртък: карирай ме (:

            Имам много, много силна любов към карето – особено, когато е на спортна риза и в някои нюанси на черно-червено-синьо-сиво. Обърнатите маншети са задължителни, когато опре до моето носене на риза. Иначе ми е някак недовършено.

Панталон – Second hand store

Риза – Tommy Hilfiger

Петък: от бяло до сиво с бургунди и злато за акцент

            Направих си тази рокля подарък за първата заплата и е най-мекото нещо на света! Чувствам се така сякаш ме прегръща и ме прави много любвеобилна.  :D На вдигнатото деколте поставих тънък златист медальон, а устните си оцветих в любимото ми за късния октомври бургунди червило.

Рокля – Bershka

Червило – L’oreal Paris (Collection Exclusive by Lathitha)

Книга - "Огилви за рекламата" от Дейвид Огилви

Бабини терлички ((:

Tа, това беше работната ми седмица в дрехи! Нямах търпение да стане събота, за да споделя с вас петте аутфита. :D Ако пък и на вас постът ви е хареса, обещавам да си го превърна в традиция! :))

Калейдоскоп от спомени,

еуфория на цветовете,

дъга на емоции,

причина за сезоните.

Пристъпваш с наметало,

от бримки извезано.

Закърпено доста, със шевове-

любов.

Несигурна,

толкова плаха.

А не знаеш.

Че вятърът развява пелерината ти,

а след погледа, ухае на любов.

Поради теб.

Заради теб.

Защо се страхуваш от грешки,

щом земята пази ти стъпките?

На нея най ѝ е нужен досегът ти.

Създадена от чудесата.

За да правиш чудеса.

Разреши

- на света

- да те види.

Както те е създал –

от мечти и триумфи,

от прашинки и грешки.

Вселената вече те е направила така.

Родилата те е за да сияеш.

Затова ѝ позволи.

Затова си позволи.

1. Отвори книгата, която те въведе в четенето и напиши любимият си цитат от нея или просто първият, който ти хване окото:

„Хубави сте, но сте празни” - продължи малкият принц. – „За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.” – Малкият принц, Антоан дьо Сент Екзюпери

2. Напиши любимият си цитат/цитати в този момент:

„Живей дръзко. Бъди уверен. Не се примирявай. Живей добре. Просто – живей” – Аз преди теб, Джоджо Мойс

„Имаш един живот и всъщност е твой дълг да го изживееш по най-добрия начин.” – Аз преди теб, Джоджо Мойс

3. Цитат от любимата ти книга:

„Мразех думите и обичах думите, и се надявам да съм ги написала правилно.” – Крадецът на книги, Маркъс Зюсък

4. Цитат на любимият ти автор, който не е нужно да е от някоя книга, даже е препоръчително да не е.

„Съмнявай се във всичко. В любовта, в религията, в страстта си. Ако нямаш въпроси, никога няма да намериш отговорите. – Колийн Хувър

5.  Отиди до рафтовете и избери книга, която съответства на номера ти в клас, а ако не си ученик - номера на буквата, с която започва името ти.

Бях 27 номер в клас и избирам първия вариант.

“Не позволявай на мъгълите да те сломят” – Хари Потър, Дж. К. Роулинг

6. Любим цитат от края на книга.

„Ако някой като теб може да се изправи и да стори онова, което стори за всички тези непознати хора, значи всеки го може. Може би всеки е способен да надскочи себе си.

И тогава разбирам.

Аз изобщо не съм пратеникът.

Аз съм посланието.”

- Аз съм пратеникът, Маркъс Зюсък

7. Вземи някоя случайна книга и напиши първото цяло изречение, на което се спрат очите ти.

„- Нали ти казах, че те обичам.

- Недей, недей да ме обичаш.

- Добре – каза тя. – Няма да те обичам. Почти ще те обичам. Така по-добре ли е?

- Много по-добре от другото.”

– Жени, Чарлз Буковски

8. Цитат от книгата, която четеш сега.

„Разказах му история за двама души. Двама души, които не трябваше да се срещат, които дори не се харесваха много, когато се запознаха, но които откриха, че бяха единствените двама души на света, които можеха да се разберат един друг.” – Аз преди теб, Джоджо Мойс

9. Направи изречение от заглавие на книги. 

Хаха, използвам няколко заглавия от прочетените книги тази година.

„Никога, никога яж, моли се и обичай и не е добре в безкрайното море”

ОМГ :D

10. Кой цитат бе си сложил/а на чаша или тениска?

After all this time?

Always.

- Хари Потър, Дж. К. Роулинг

11. Кой цитат те обижда?

Цялата глава в „Затъмнение” от Стефани Мейер, в която Бела се моли на Едуард около десет страници „да изведат връзката си на следващо ниво”. (if you know what I mean)

„Ако се дърпаш, ще те вържа още по-здраво.” – 50 нюанса сиво, Е. Л Джеймс

12. Кой цитат те описва най-добре?

„Тия очи сякаш проникваха в нея, без да издават тайната си, и съдържаха онова далечно, парливо и непознато нещо, което намираше само в книгите.” – Тютюн, Димитър Димов