Нека направим така –

ще те изчакам

малко след полунощ.

Ще вдигнеш ръцете и шала си

за прегръдка,

ще стоплиш ръцете ми.

Ще влезем в колата,

ще пуснем музиката,

за да чуем Синатра.

Джазът ще ни отведе

в двадесетте на миналия век

и всичко тепърва ще започва.

Ще се разходим из града,

ще се запознаем със сенките,

ще сочим коледните светлини

и ще си пожелаваме

падащи желания

по тях.

Ще пием горещ шоколад

към два без петнадесет,

и ще подслаждаме себе си

и декември.

Ще поплачем за годината,

ще помечтаем за следващата.

Ще ни е коледно отвътре,

добронамерено,

постелено

в желание за влюбване.

Шофираме,

приближаваме се

по-близо до себе си.

Пътят е безкраен

и тази Коледа,

ние

също

сме.